Но това беше преди родителите му да го представят пред организацията. Преди да срещне другите. Преди да се запознае с Франки. Преди Кандис да му напомни, че има и други възможности пред себе си.
— Допускам, че ако реша, бих могъл да нося дрехи — замислено изрече той. — Но лицето ми, косата ми…
— Божичко, Били! В този отчаян град има само едно време: облачното! Но я погледни ръцете ми. — Тя протегна ръце. Имаха цвета на фъстъчено масло. — Изглеждат така, сякаш до преди малко съм била в прегръдките на слънцето, нали?
Той кимна.
— Казва се спрей за тен. Косата на баща ми е черна, а не сива, заради онова нещо, на което казват боя за коса. А миглите ми се виждат от Луната заради спиралата. Повтаряй след мен: спи-ра-ла.
— Накъде биеш? — Надеждата бавно го изпълваше.
— Хайде да махнем бил от Били и било, каквото било, да сложим малко цвят на бузите ти… тези на лицето.
Тя скочи от леглото и се изправи с подновена целеустременост.
— Предлагам да те разкрасим. После да те наконтим. С мен ли си?
Били се замисли. Ако не друго, щеше да е забавно. И щеше да излъже, ако кажеше, че не е любопитен да види как изглежда след толкова години.
— Имаш право. Време е да покажем на Франки какво изпуска.
— Съгласна. — Кандис наметна през рамо една сребриста чанта. — Хайде на пазар! — Тя направи крачка по посока на вратата и се просна по корем на меката овча постелка. „Ох!“
Били избухна в смях.
— Връзките ми! — разкикоти се тя, като видя възлите.
— Не можах да се сдържа — отвърна той. — Едно последно „ура!“ за старото време.
Пета глава
Пространството на сърцето иска своето
Четирийсет и петминутното пътуване до Бриджпорт Вилидж не бе напразно. Пазаруването по интернет не можеше да се сравни с усещането от първото прекрачване на прага на магазин на Apple. Лъскавата техника чакаше да бъде докосната. Създадена от гении. Заредена с електричество. Един допир стигаше да събуди живота в нея. Франки се замисли дали да не се прекръсти на iЩайн и да се премести да живее тук.
Усмихната със свити устни и умерено любопитно кимване, Вивека се преструваше на заинтригувана от лаптопите.
— Хубаво е от време на време да излизаме от Салем — каза тя, като за всеки случай държеше дъщеря си близо до себе си.
— Съгласна съм — каза Франки, за да угоди на майка си, макар да знаеше, че думите на Вивека криеха по-дълбок смисъл и не се отнасяха единствено до пазаруването в неделния следобед в Портланд. Те означаваха, че тук нямаше да се притесняват дали някой собственик няма да поиска личните им карти, преди да ги допусне в магазина си. Нямаше да взимат вятъра за стъпките на някой, който идваше да ги отведе. Нямаше да четат клеветнически коментари в интернет. Нямаше да избягват подозрителните погледи на шофьора на някоя минаваща кола. Нямаше да се питат дали решението да останат и да се борят, не бе битка, обречена на неуспех.
— У теб ли е ваучерът? — попита Вивека, обичайният блясък липсваше в очите й.
Франки отвори черната чанта зарядно с неочаквано усещане за превъзходство пред изложените електронни машини. За разлика от тях, тя можеше дни наред да изкара без кабел — нещо, за което те можеха само да си мечтаят в своя измислен минималистичен свят.
— Може ли да разгледам наоколо? — попита тя и подаде плика от Влад.
Като опитен агент на ЦРУ, Вивека сканира периметъра с крайчеца на окото си. На ниска кръгла маса няколко деца играеха интерактивни игри, възрастна двойка държеше един от продавачите като заложник с въпросите си за Mac срещу PC, няколко контета преживяха, а три блондинки кръжаха над последния iPad.
— Добре. Но не се отдалечавай. Ще те държа под око.
При друг случай Франки щеше да се присмее над загрижеността на майка си, но сега обеща да не се отдалечава и бързо тръгна, преди да е размислила.
Франки бавно приближи блондинките, заинтригувана от онова, което бе събудило възхитата им.
Мелодията не можеше да се сбърка. Безстрашна. Мощна. Революционна. „Световната премиера на новия клип на Лейди Гага!“ За да не се разхвърчат искри, тя пъхна ръце в джобовете на вталените военни панталони и попита дали може да гледа клипа с тях.
Никоя не посмя да отдели поглед от Гага, за да отговори, но едното момиче с шал от фолио на балончета на врата й направи място. Франки тъкмо успя да се намести, за да вижда добре, и клипът свърши.