Пространството на сърцето искаше своето.
За беда, пространството на сърцето на Франки искаше Брет.
Шеста глава
Сътресение
Кризата с Джаксън бе разрешена. Той оставаше в Салем. След като този проблем бе отстранен от пътя й, Мелъди можеше да се фокусира върху другия, който отчаяно се опитваше да избегне.
Но това бе невъзможно.
Разговорът й с Ману на снимачната площадка на Teen Vogue се бе запечатал в ума й като ваденка.
— Майка ти тук ли е? — попита той.
— Не, дойдох със сестра ми.
— Ех — той въздъхна като човек, който си припомня скъп спомен. — Предай на Марина много поздрави от Ману. Беше толкова отдавна — неясна усмивка се застоя на лицето му за кратко, а после Ману се обърна към Клео. — Ще опаковам скъпоценностите. Ще те чакам при колата.
— Мисля, че ме объркахте с някого — каза Мелъди.
— О, не — засмя се той. — Този глас не може да се сбърка. Точно като на майка ти. Марина можеше да накара всички да направят, каквото пожелаеше. Толкова бе опияняващ.
— Съжалявам, но мама се казва Глори. Глори Карвър. От Калифорния.
— Сигурна ли си?
— Ману, не ставай глупав — сопна се Клео. — Как може да не знае коя е майка й.
Той се вглеждаше в лицето на Мелъди, така че Клео доста би се поуплашила, ако не го познаваше.
— Ману!
Той поклати глава.
— Права си. Мисля за друг. Помня, че бях чул, че дъщерята на Марина имала незабравим нос, който приличал много на гърбицата на камила. — Той се засмя. — А твоят е съвършен. Грешката е моя. Съжалявам.
Като листа на есенен бриз старите фотографии на Мелъди пърхаха в босите й крака. Щом вентилаторът се завъртеше наляво, те се укротяваха, завъртеше ли се надясно, пак започваха да пърхат. Трудно бе да се каже откога стоеше под леглото си, хипнотизирана от пърхащите фотографии и въртящите се перки. Десет минути? Час? Цял следобед? Това не бе от значение. Крилата и перките създаваха един постоянен ритъм. Нещо, на което можеше да се опре. Нещо, на което можеше да вярва.
Цялата неделна утрин Мелъди се рови в стари албуми в търсене на доказателство, което да опровергае твърдението на Ману, докато следобедът й мина в изучаване на всяка една отделна снимка. Наистина преди операцията носът й приличаше на камилска гърбица. Може би като дете бе приличала на майка си повече, отколкото сега. Може би имаше поне една снимка от болницата, на която се притискаше до гърдите на Глори, увита в розово одеялце. Защото имаше поне около трийсет хиляди такива снимки на Кандис като бебе. След щателния анализ не намери нито едно доказателство в подкрепа на казаното от Ману, но и нито едно опровержение на думите му. Единственото заключение бе, че искаше ли отговори, трябваше да зададе необходимите въпроси. И така, седейки по раираната си пижама с неумити зъби и миришеща на донати от визитата й до „Кристълс“ коса, тя размишляваше върху ползата да научи истината.
Естествено, ако Глори кажеше: „Няма съмнение, че аз съм истинската ти майка“ и подкрепеше думите си с неоспорими доказателства, всичко щеше да бъде прекрасно. Но всеки друг отговор означаваше, че това бе поредното място, на което щеше да се чувства чужда.
— Кандис! — извика Глори, докато вървеше с тихи стъпки по коридора. — Моля те, кажи ми, че бялата копринена туника е при теб и е чиста.
Мелъди завъртя очи, благодарна, че вратата й бе заключена. „Сигурно е много приятно най-големият ти проблем да е една липсваща туника.“
— Мислех, че татко ще стегне и твоя багаж — чу Мелъди да казва Кандис. — Това не е ли част от обичая ви за годишнината?
— Технически е, но миналата година вместо саронга ми баща ти беше взел покривката за маса и този път няма да рискувам. Ще си нося допълнителна чанта с най-важните неща. — Тя снижи глас. — Това да си остане между нас, става ли?
„Нови тайни. Както обикновено!“
— Не знам — запъна се Кандис. Очевидно тя или бе изгубила туниката, или я бе изцапала, или я бе продала. — Татко иска да те изненада с почивката и опаковането на багажа вместо теб е част от изненадата. Мисля, че е много романтично. Приеми нещата такива, каквито са, мамо. Забрави за туниката. Предай се.
— Кандис, моментът не е подходящ за шеги — настояваше майка й. — Той ще се прибере всеки миг и…