Ченето на Мелъди увисна. Ужасът сграбчи блъскащото се в гърдите й сърце и го стисна здраво. Искаше й се да удари сестра си. Да я направи на кайма. Да напъха косата й във вентилатора и да гледа как се оплита.
— Всичко наред ли е? — попита Глори, като отвори вратата. Беше сложила скъпи домакински ръкавици, подарък от един от най-добрите готвачи в Бевърли Хилс, за чийто гардероб се бе грижила.
— Какво става? — попита Бо, като надничаше зад рамото й. — Мели, защо не си се облякла още? Крамърови всеки момент ще са тук.
— Питай ги — подкани я Кандис. А после излезе.
На лицата на родителите й бе изписана смесица от загриженост и нетърпение.
— Хъм. — Мелъди пое дълбоко въздух. „Когато вече не мога да задържам дъха си, ще ги попитам!“
Гърдите й започнаха да се свиват.
Главата й започна да пулсира.
Усети замайване.
Тялото я болеше.
— Какво има, Мели? — Глори пристъпи напред. — Коремът ли те боли?
— Има ли нужда от мускулен релаксант? — попита Бо съпругата си, очевидно чувствайки се неловко да обсъжда с дъщеря си менструацията й. — Имам няколко…
— Хууууууу — издиша Мелъди. — Коя е Марина?
— Коя? — попита Глори.
— Марина. Познаваш ли жена на име Марина? — изрече Мелъди по-бавно.
— Не. — Глори поклати глава.
— Жена от миналото може би?
— Никога не съм чувала за нея. Защо?
— Какви са тези въпроси? — намеси се Бо.
Облекчение обви Мелъди. Раменете й се отпуснаха. Пулсът й се успокои. „Ману се е объркал.“
Получила отговор на въпроса за един милион долара, тя вече можеше да изтрие темата и да продължи напред. Имаше достатъчно проблеми около Джаксън, върху които да се съсредоточи. Но въпросът за един милиард все още не бе зададен, а според филма „Социалната мрежа“ милиардът е новият милион. Въпросът трябваше да бъде зададен.
Мелъди отново пое дълбоко дъх и зачака болката да изтласка въпроса вън от нея.
— Мамотилисиистинскатамимайка?
Глори извика и закри уста с ръка. Синьо-зелените й очи се разшириха и тя се извърна към Бо. Той сложи ръка върху нейната, за да й напомни, че е до нея.
„О. Боже. МОЙ!“
Кръвта запулсира в ушите на Мелъди. Във венците й. В главата й. Прилоша й. Предметите в стаята се понесоха във въздуха; звуците станаха глухи. С времето мигът щеше да изкристализира. Щеше да насели ума й с яснотата на картина с висока резолюция като мига, променил живота й завинаги.
— Шегувате ли се? — изкрещя Мелъди.
— Ще ти обясним всичко — започна Глори. — Веднага след вечеря ще седнем и…
— Не съм гладна!
Мелъди се нуждаеше от въздух. Тя сложи чифт джапанки, грабна първото горнище с качулка, изтласка грубо родителите си и затича надолу по стълбите.
— Къде отиваш? — извика Бо. — Крамърови ще са тук след десет минути. Те искат да се запознаят със семейството ни.
— Тогава аз за какво съм ви? — изкрещя Мелъди и затръшна входната врата след себе си.
Седма глава
Душ и афтършейв
Гласът на вълчицата Улф ставаше все по-дрезгав.
„Ако оставя още едно съобщение, ще зазвуча като Деми, помисли си Клаудин и захвърли телефона на леглото. Къде са всички? Защо ме прехвърлят на гласова поща? И защо никой не ми връща обаждането?“ Ако не беше кулата от отговори на поканата й за рождения ден върху бюрото — двайсет и седем „да“-та и нито едно „не“, — тя сериозно щеше да се усъмни в популярността си.
Нетърпелива да посети приятелите си и да получи отговори на въпросите си, Клаудин надникна през прозореца за милионен път, както й се струваше. Още малко търпение…
Нормитата зяпачи най-сетне започнаха да прибират камерите и да се разотиват по домовете си. Сега, когато слънцето се скриваше, сляпата улица, обитавана предимно от чудовища, очевидно не бе място, на което искаха да замръкнат. Което бе добре дошло за Клаудин. Цял ден се бе крила в стаята си под гнета на дрънчащите тежести на Клод от другата страна на стената. Забранено й бе да показва навън дори носа си, за да подуши хладния есенен въздух; да пуска музика, да пали лампите, да минава близо до прозорците — изобщо всичко, което би събудило подозрение у хората, че в къщата отново има живот. Поне да имаше позволение да влезе в интернет. Тогава щеше да обнови статуса си във Facebook на Рапунцел.
Затворничеството й все пак не бе отишло съвсем на вятъра. След като спа до обяд, Клаудин прекара петдесет минути под душа в чистата си баня със серия продукти с плодов аромат и нов Gillette Venus. Натъпка грамадните дрехи от сувенирния магазин на „Убежището“ в гардероба на Дон и се пъхна в черна блуза с надиплено деколте и чифт дънки, които придаваха на дупето й закръглеността на топка пъпешов сладолед. Нарисува върху ноктите си дъги в кафявата гама и приготви куфар с тоалетни принадлежности и дрехи от първа необходимост, който да вземе със себе си в странноприемницата.