— Щом ти оставаш, оставам и аз.
— Само през косматия ми труп — отвърна Клод и загаси колата. — Повече няма да нося отговорност за теб. Напрежението ми идва в повече. Трябва да се концентрирам върху мача и…
В акт на отчаяние Клаудин издърпа ключовете от стартера, скочи от колата и ги запрати в клисурата.
— Май сега и двамата оставаме.
Клод се затича към края на шубрака, макар да знаеше, че е твърде тъмно. Побеснял, той задърпа косата си.
— Ти полудя ли?
Потръпвайки от адреналина, Клаудин тръгна към къщи. Полудяла може би бе точната дума, но тя предпочиташе решителна.
Осма глава
Духнал от час
Вкаменени, Франки и Клео стояха в началото на бетонната пътека, която водеше до сградата с цвят на горчица, и отказваха да повярват на очите си. Градинката гъмжеше от демонстранти. Ако Походът до Вашингтон се бе състоял на Хелоуин, той щеше да прилича на „Мърстон Хай“ тази понеделнишка сутрин.
Отляво шепа поддръжници на РАД, облечени в костюми на чудовища, скандираха: „Да спрем заразата на омразата! Всяка дискриминация е анти-ГАЩИ лумпенизация!“. Франки мигновено разпозна сестрата на Мелъди, Кандис. Тя бе изрязала дупки в покрита с изкуствени скъпоценни камъни маска за спане и носеше боди в телесен цвят с думата ГАЩИ, изписана с виолетово червило на мястото, на което обикновено се носеше сутиена. Двама от приятелите й издигаха знаме с череп и кръстосани кости на пилона.
— Какво общо имат пиратите тук? — попита Клео.
— Йо-хо-хо, нямам представа — отвърна Франки с най-пиратския си глас. — Но е доста наелектризиращо! Те са на наша страна. Щеше ми се Блу, Лала и Клаудин да бяха тук, за да видят това.
— Да, всичките пет човека са на наша страна. Златно — изсъска Клео и тръгна нагоре по пътеката, като нарочно се стараеше да върви няколко крачки пред Франки.
Но какво друго можеше да очаква Франки? Бяха дошли заедно на училище, защото нямаше с кого друг. Единственото, което ги свързваше, бе общият им страх да не бъдат разкрити.
Франки бе новото момиче. Продукт на съвременните технологии; загатване за онова, което предстои. Клео, от друга страна, произхождаше от древен царски род. В чантата й имаше скъпоценни камъни. А в тази на Франки? Батерии. От принцесата лъхаше на кехлибарен парфюм, сандалите й с платформи бяха златни, носеше вталени панталони във войнишко зелено, дълга блуза в камилско кафяво, жилетка от изкуствена кожа в слонова кост и ръкави от дрънкащи шарени гривни. Облеклото й бе за червения килим на знаменитостите, докато роклята с поло яка на Франки бе за най-обикновен килим. Но Франки не можеше да си позволи лукса да се вторачва в подобни повърхностни неща. Не и днес.
Отдясно група от шейсетина ученици и родители, водени от нормито Бека Мадън, скандираха: „Спасете ни от страх и мор, пратете чудовищата в затвор!“. Щурактивистката опита дори да се пошегува: „Чухте ли за тази Щайн? Останала е без глава комай!“. Последователите й нададоха одобрителни възгласи, като размахваха в тънката утринна мъгла плакати с „Монстър Хай“ с особено самодоволен вид. Сякаш „гениалният“ трик с разместените букви в името на училището заслужаваше „Пулицър“18. Франки не спираше да се пита коя страна на поляната би избрал Брет. Днес бе денят на истината. Тя успя да плъзне пръсти в ръкавите на роклята си, преди да заискрят.
— Това норми с всичкия си ли е? — попита Клео.
Сцената напомняше опита на Франки от първия й ден в училище. Без да се вслуша в съвета на родителите си, тя бе отишла без грим и така изкара помпоните от страх на група мажоретки. За радост, денят бе неделя, училището бе в друг град и тя се бе отървала без драскотина. Донякъде. Психологическата травма бе оставила белег у Франки, гордостта й бе наранена, самоувереността й — разклатена. Защо хора като Бека Мадън трябваше да решават кое бе приемливо и кое не?
— Няма да повярвате — каза Били, като се присъедини към тях.
— Аааа! — викна Франки уплашена.
— При шкафчетата на деветокласниците Дарил Комен и Ели Шоу правят на хората тест за чудовища.
— Продължавай — прошепна шпионската Клео.
— И какво представлява тестът? — Вместо към миризмата на бонбони във въздуха, Франки насочи въпроса си към Клео, в случай че някой ги наблюдаваше. Знаеше, че засега нямаше от какво да се боят — филмът не разкриваше самоличността им, — но това не бе най-подходящият ден да ги заловят с невидимия им приятел.
18
Американска награда за постижения в областта на журналистиката, литературата и музиката. — Б.пр.