— Проверяват за вампирски зъби, свалят слънчевите очила… такива неща.
— Слава на Геб, че не участвах във филма — каза Клео, докато въртеше на морализаторския си пръст един тежък светлорус кичур.
— Като стана дума за това. — Били хвана главата на Франки и я завъртя по посока на паркинга. Хит Бърнс тъкмо слизаше от синята тойота на сестра си. Брет, който винаги идваше с тях, го нямаше. — Виж кой е решил да пропусне училище днес. Казах ти, че е виновен.
Пространството на сърцето на Франки се сви. „Трябва ли Били да излъчва толкова въодушевление?“
— Хит! — извика тя и отлетя, без да каже чао.
Той се извърна.
— О, здрасти — усмихна й се с облекчение. Очите му се стрелнаха през поляната. — Д-добре ли си? — попита я тихо.
— Да, а ти?
Той кимна и изстреля с палец в устата си едно хапче против стомашни киселини, очевидно в опит да държи под контрол досадните оригвания.
— Това е ужасно, а? — Посочи с пръст демонстрантите. — Май излязох късметлия, че снимах с камерата, иначе и мен щяха да разкрият.
— Къде е Брет?
Хит я завлече към колата, като отказваше да проговори, преди да се е уверил, че никой не ги подслушва.
— Виждал ли си го? — опита Франки отново.
Той взе още едно хапче и тогава поклати глава.
— Не и откакто…
— Мислиш ли, че ни е предал нарочно?
Като завъртя очи, той каза:
— Сестра ми вярва, че е той. Никога не го е харесвала. Но аз не мисля така.
— Опита ли да му се обадиш?
— Всеки път се включва гласовата поща. Ти?
— Нямам номера му. Беше на стария ми телефон и…
Франки спря, като се питаше дали извинението й му е прозвучало толкова глупаво, колкото на нея. Все пак тялото й бе направено от синтетични части. Зареждаше се с електричество. Животоспасяващите батерии бяха в чантата й. Ако технологиите бяха способни на всичко това, как може да не е по силите й да проследи един мобилен телефон?
Хит прегледа телефона си и въздъхна.
— Надявам се да е добре.
„Какво?“
Дори веднъж Франки не бе допуснала възможността Брет да е в опасност. Тя със сигурност не желаеше той да е ранен. Но ако беше пострадал, това означаваше, че не я бе предал. Двамата с Бека не са се съюзявали тайно с Холивуд. И майка й бъркаше, когато я съветваше да стои сред своите. А тя бе свободна отново да се влюби в него и да го спаси, както той я бе спасил. Бентът вътре във Франки се разруши. Надежда заля пространството на сърцето й.
Хит издиктува набързо номера на Брет и тогава удари първият звънец. Демонстрантите пъхнаха под мишници плакатите си и се втурнаха в надпревара по стълбите.
— Кажи ми, ако научиш нещо — рече слабият като вейка червенокоско, наметна зелената качулка на главата си и забърза към входа.
Франки остана до колата. Щом пръстите й спряха да искрят, тя започна да пише съобщението.
Добре ли си?
(Изтрий.) Звучеше твърде загрижена. Ами ако Брет я бе предал?
Хит е притеснен за теб. Обади се, моля те.
(Изтрий.) Така можеше да се обади на Хит, не на нея.
Не мислиш ли, че ми дължиш обяснение?
(Изтрий.) Твърде гневно. Ами ако беше в беда?
Прозвъни веднъж за опасност. Два пъти за предателство.
(Изтрий.) Твърде лекомислено.
Нямам търпение да чуя твоята страна на историята.
Последният звънец удари. Пръстът на Франки се поколеба над бутона за изпращане. Това ли трябваше да напише? Прочете го за последно. Тонът на съобщението беше лишен от предубеденост, любопитен, в случай че бе невинен, но все пак непоколебим, ако беше виновен.
Тя натисна бутона и зачака… и чакаше… и чакаше…
Проверяването на телефона на всеки четирийсет и пет секунди даде резултат едва след третия час, когато Брет най-сетне отговори. Нетърпелива, Франки с един поглед погълна алчно бялото балонче.
Брет: Не мога да ти помогна. Не ме търси повече.
Обезсилена от разочарованието, Франки не можа да отговори. Балонът с думите му бе от ясен по-ясен. А надеждата й се бе изпарила.
Девета глава
Юруш на плячката
Бъъррр. Бъррррр.
Мелъди се събуди от рева на мотоциклет. Очите й пареха, а сърцето й тежеше от мъка. Нещо ужасно се бе случило вчера вечерта. Тялото й носеше спомена за него, но умът й, твърде замъглен, не можеше да си припомни подробностите.