Бъъррр. Бъррррр. Трябваше да спре този стържещ звук. Тя зарови глава под възглавницата си. И тогава, в миг на просветление, разпозна звъненето на телефона си. „Дано да е Джаксън“.
Тя затършува под лилавите завивки и откри телефона си.
— Ало?
— Къде си?
Мелъди се пльосна назад и затвори очи.
— Здрасти, Кандис. — Надникна навън да види кое време е. От карамеловия цвят на стъклото гледката бе притъмнена. — Колко е часът?
— Един и половина. На обяд. Не четеш ли съобщенията ми?
До Мели
18 октомври, 07.08
Кандис: Бека протестира в училище!!! ГАЩИ също трябва да имат представители. Побързай!
До Мели
18 октомври, 07.19
Кандис: Били се промъкна в арт студиото. Сега правим плакатите. Идвай.
До Мели
18 октомври, 07.34
Кандис: Били се промъкна в театралната зала да измъкне маски за протеста. Джунджуриите привличат вниманието на медиите.
До Мели
18 октомври, 08.10
Кандис: Вдигнахме и знаме! Намерихме го в кофа с надпис „Пиратите от Пензанс — реквизит“. Но се получава. Още ли те няма?
До Мели
18 октомври, 09.07
Кандис: Директорът Уикс каза, че няма да взима страна, но в името на свободата на словото — или на изразяването (забравих) — можем да протестираме. Къде си??? Ако още си вкъщи, донеси ми диска със звуковите ефекти.
До Мели
18 октомври, 12.22
Кандис: Не видях на обяд Джаксън, Клаудин, Лала, Блу, нито Дюс или готините братя Улф. Всичко наред ли е с тях? Не видях и Били. Ха!
До Мели
18 октомври, 13.10
Кандис: Бека продава билети за някакво мистериозно нещо след училище. Били я шпионира, за да събере повече инфо. Може би събира дарения. Трябва да обмислим нещо и за гащи. Трябват ни $ за костюми и съчинител на лозунги.
До Мели
18 октомври, 13.24
Кандис: Уморих се да ти пиша. Ще ти се обадя. Вдигни ми!
— Мели — продължаваше Кандис. — Имаш ли нужда от преглед? Ако искаш, ще повикам доктор. Само не умирай, докато мама и татко ги няма. Никога повече няма да ми се доверят.
— Добре съм — измрънка Мелъди. Едно перо, пепелявосиньо и маслиненозелено на цвят, със златисто връхче, кацна на бедрото й. Все още беше с пижамата на райета. Онази от вчера… когато избяга от вечерята… Изведнъж подробностите нахлуха в ума й.
Многозначителният поглед, който родителите й си размениха, когато тя ги попита дали Глори бе биологичната й майка… вероятността да е осиновена… как се измъква под носа на Крамърови… вижда Клаудин и брат й да се качват в една кола… скрива се сред храстите, защото не иска да я видят, че плаче (което обясняваше перото)… изчаква отвън, докато Крамърови си тръгнат… минава със стремителна крачка покрай родителите си и право в леглото… настоява да заминат, макар да й предлагат да отменят пътуването си… преструва се на заспала, когато я целуват за довиждане, преди да потеглят за летището в четири и половина сутринта… обръща гръб на Кандис, когато идва да я събуди за училище…
Звънецът за петия час се чу в слушалката.
— Трябва да затварям — каза Кандис. — О, между другото, дължиш ми голяма услуга, задето ме остави с тези Крамърови. Или според тях историята как Миа Розен заби лице в басейна, като се хвърли от дъската за гмуркане, не беше смешна, или бяха взели автобус „Ботокс“ до гара Каменнолице. Кълна се, беше все едно да вечеряш в музея на Мадам Тюсо. — Звънецът отново удари. — Кандис се изпарява.
След наложителния душ над купа корнфлейкс с плодове Мелъди размишляваше върху следващия си ход.
Как би постъпил Джаксън? (Хруп, хруп, хруп.) Как би постъпил Джаксън? (Хруп, хруп, хруп.) Как би постъпил Джаксън? (Хруп, хруп, хруп.) Въпросът бе логичен, тъй като госпожа Джей също бе крила истината от него, без някога да спомене дори, че е РАД и дели едно тяло с Ди Джей Хайд. И въпреки това той се бе справил с обстоятелствата смело и достойно. Бе търсил отговорите, бе ги приел и след това се бе приспособил. Търси, приемай, приспособявай се… три принципа, които Мелъди цял живот бе отказвала да следва. Обикновено се облягаше назад с надеждата, че нещата сами ще се оправят, просто защото бяха несправедливи. Побойниците, лъжците, снобите… накрая вселената ще поиска от всички тях да си платят своята дан. А ако това не се случи, Мелъди ще стане цинична и хронично гневлива. Ще се затвори в себе си. Никога не бе помисляла сама да промени нещата. Досега.