А съдбата щеше завинаги да промени хода си.
Най-накрая.
До Клео
30 октомври, 13.07
Клаудин: Започва обратното броене. Остават 7 часа до партито. Как върви украсата? ####
До Клаудин
30 октомври, 13.07
Клео: Беб и Хасина работиха по нея цяла сутрин. Сега отидоха на място да я сложат. Когато свършат, ще ми пишат, за да огледам за последно всичко. Ще ти пратя снимки. Дансингът е готов, пристигна и кабинката на диджея. Чакаме само доставчика на храна. ^^^^
До Клео
30 октомври, 13.08
Клаудин: Божичко, съвсем изключих! Мама щеше да се погрижи за храната. Ще умрем от глад без ядене!!! ####
До Клаудин
30 октомври, 13.10
Клео: Ще кажа на Беб и Хасина, когато свършат с украсата. Няма за какво да се тревожиш; ти гледай само да се измъкнеш, да изглеждаш златно и да не те заловят. Впрочем приготви си ушите за пътуване до зеления град! Обеците на леля Нефертити ще те чакат, когато пристигнеш. Анджелина Джоли репи да яде! Честит рожден ден! ^^^^
До Клео
30 октомври, 13.11
Клаудин: Сериозно? О божичко, мерси, какво щях да правя без теб? ####
До Клаудин
30 октомври, 13.11
Клео: Щеше да се криеш в странноприемницата. :) Отивам да се приготвям. Трябва да съм неотразима. Чака ме цял бейзболен отбор. До после! ^^^^
До Мелъди
30 октомври, 13.13
Клаудин: Всички ли ще дойдат? ####
До Клаудин
30 октомври, 13.13
Мелъди: Някои имат билети за Лейди Гага, затова ще закъснеят. Всички други казаха „да“.
До Мелъди
30 октомври, 13.14
Клаудин: Ура! Жалко, че не всички РАД са тук. ####
До Клаудин
30 октомври, 13.14
Мелъди: Да, жалко. :)Късмет в измъкването. Честит шестнайсети рожден ден. До после.
Двадесета глава
Шофьор на камион
Телефонът на Клаудин иззвъня кратко с поредното съобщение от Клео, което неизменно повтаряше: „След колко време ще пристигнете?“, и тя бързо го изключи.
— Ще ми припомниш ли защо планирах рождения си ден толкова близо до пълнолуние? — попита тя Лала, докато слизаха по зеления килим на стълбището в странноприемницата.
— Всички те предупреждавахме — размаха Лала белия си пръст. — Но ти настояваше да е на самия ден, иначе нямало да бъде истинско.
— Сега ми се иска да ме бяхте убедили да не настоявам. Дотук целия си рожден ден прекарах да си правя коламаска, да си режа ноктите и да пишкам.
— Ти какво очакваш да се случи след два чайника с билков чай за успокоение? — Тя се усмихна, а избелените й зъби се показаха в целия си блясък.
— Трябваше да предприема нещо — тросна й се Клаудин. — След два дни ще настъпи трансформацията. Имам сериозни проблеми с честите промени в настроението. — Тя спря да погледне къдриците си в огледалото във фоайето. Все така плътни и лъскави, те имаха поне три часа, преди растежът на косата й да е повлякъл надолу еластичността им.
— Може би е за добро, че партито беше отменено — каза Лала, като застана до Клаудин, за да освежи устните си с малко гланц. След толкова години от познанството им, Клаудин все още се сепваше от липсващото отражение на вампира. — Сега поне няма защо да се боиш, че без да искаш, ще изядеш някого.
— Ла!
— Шегувам се! — Лала се засмя. — Както и да е, празненството със семейството ти ще е забавно.
Клаудин кимна, нетърпеливо чакайки мига, в който ще разкрие плана си пред Лала. Да крие истината от нея, беше като да потиска гигантско оригване от кола. Но първо трябваше да мине вечерята със семейството. Ако беше научила нещо от връзката на Клео с Дюс, то беше, че тайни между влюбените не можеше да има. Сигурно от многото целувки устите се разхлабваха и класифицираната информация се изплъзваше от тях. Една неволно изпусната дума от Лала стигаше, за да бъде специалната вечер на Клаудин осуетена по-бързо от престъпление в „Закон и ред“31. Облекчението от нито едно оригване не струваше колкото партито й.