— Прекрасна е, благодаря ви от цялото пространство на сърцето си — Франки прегърна родителите си сияеща. От тях се носеше миризма на химикали и гардения — аромат, който тя свързваше с любовта.
— Може би ще се съгласите, че времето е малко необичайно за сладникави младежки излияния и прегръдки? — дълбок и мелодичен мъжки глас изпълни стаята изведнъж.
Семейство Щайн се отдръпнаха един от друг и видяха от тавана да се спуска огромен монитор. Той спря в центъра на препълнената стая и се зарея на около три метра над каменния под. Всички РАД преустановиха незабавно размяната на утешителни думи и се втренчиха в екрана, на който елегантен мъж седеше под огромен слънчев чадър. Той носеше огледални слънчеви очила Carrera и златна сатенена роба, имаше седемпластов тен, а косата му бе зализана назад и по нея личаха следи от гребен. Единственото, което се виждаше наоколо, бяха лакираните дървени перила на яхтата. Отнякъде гърмеше Джей-Зи. Чуваше се кикот на жени и звън на чаши за шампанско.
— Прости ни, господин Д. — каза Виктор и приближи екрана. — Много се зарадвахме, че Франки е добре, и…
Мъжът на монитора скръсти ръце върху гладките си гърди и поклати глава с неодобрение.
— Съжалявам — кротко каза Виктор.
Три жени по бански и на токчета се появиха за малко на екрана. Дългите им розови нокти погалиха господин Д. По врата, преди отново да се скрият.
Засрамена, Лала скри лице в ръцете си.
Франки се отдели от родителите си и приближи бавно приятелите си.
— Откъде е този бронзов загар? — попита Клео Лала.
— Трийсет часа в солариума без прекъсване — отвърна тя шепнешком.
— Мразя ги тези неща — намеси се Франки, като си припомни ужасния електрически шок в спа центъра. — Имах усещането, че съм затворена в ковчег.
Клео и Лала се засмяха.
— Нещо ми подсказва, че той няма нищо против това — добави Клео.
И те отново се изкикотиха.
Без да разбере шегата, Франки се обърна и прошепна в пепеляворусите къдри на Блу:
— Кой е този?
— Таткото на Лала — прошепна Блу. — Той е мъжкото кенгуру.
— Той е какво?
— Водачът на стадото — обясни Блу.
Франки свъси вежди.
— Шефът!
— О!
— Хитър е като лисица — продължи Блу. — А с кифлите е бая коч, ако разбираш какво искам да кажа.
Франки кимна, все едно разбираше.
Господин Д. се покашля.
— Хокането ще оставя за друг път. Допускам, че да напуснете домовете си принудително, засега е достатъчно наказание. Прав ли съм?
Няколко от родителите засрамено сведоха глави. Някои подсмръкнаха в опит да сдържат сълзите си. Франки отстъпи назад и се скри зад Дюс, в случай че господин Д. понечеше да търси изкупителна жертва. Но, изглежда, непосочването на виновния го занимаваше в момента. То не занимаваше и никой друг в стаята, слава богу. Това бе лукс, който не можеха да си позволят сега.
— Погрижил съм се за всичко — обяви той. — Брат ми, Влад, ще събере мобилните телефони и личните ви документи. Осигурил съм нови апарати, нови номера и лични карти за всеки от вас, така че никой да не може да бъде проследен.
Влад, чичото на Лала, изникна пред Франки с огромен черен чувал в ръце. Дребничък на ръст, около метър и петдесет, с кичур сива коса, кръгли очила с рогови рамки и прилепнала тениска на черни и бели райета, той приличаше на миниатюрен Анди Уорхол8.
— Почерпка или номер? — рече той, като при всяка дума върховете на избелените му вампирски зъби се забиваха в меката му долна устна.
С пукащи пръсти Франки затърси Били сред навалицата. Телефонът й бе подарък от него. Не можеше просто така да…
— Всичко е наред — изрече Били, сякаш прочел мислите й. — Няма да го приема лично.
Чичо Влад килна глава на една страна и повдигна светлите си вежди, подканвайки я да побърза.
Франки бръкна в новата си чанта и хвана телефона. Като кученце, радостно да срещне господаря си, телефонът започна да се зарежда от допира й. О, как щяха да си липсват един на друг!
— Vite, vite9! — прикани я чичо Влад.