— Да — изрече Били.
— Не! — отрече високо Франки. — Искам да кажа, че не това искам да кажа. Аз… — Тя млъкна. Искаше й се тя да беше тази, която изчезваше. „Какво искам да кажа?“
Един от охранителите приближаваше към тях, яхнал Segway32.
— Трябва да ви измъкнем оттук — каза Брет. — Сестрата на Хит ще ни чака отпред с колата. — Той разкопча ципа на синия си суичър, уви раменете й в него и вдигна качулката да скрие главата й.
— Били, свали си ризата и…
— Ами косата му? — попита Хит.
— Няма страшно — каза Били, като вървеше заднишком. — Няколко секунди под водата и боята ще се измие. — Изцапаната риза падна на земята. В нишка, която отвеждаше към мъжката тоалетна, последваха панталоните, чорапите и обувките.
Охраната мина покрай тях и ги изгледа подозрително.
— Вие тръгвайте — подкани ги Били, докато вадеше кафявите лещи от очите си.
— Били, почакай! — подсмръкна Франки. „Не се разстройвай? Не ме мрази? Никога не съм искала да те нараня? Може ли да останем приятели? Ще ми простиш ли някога? Иска ми се да можех да променя чувствата си? Заслужаваш някой по-добър от мен? Мен ме боли повече, отколкото теб?“ Всичко звучеше толкова изтъркано! — Не можеш да останеш тук. Ела с нас. Моля те!
— И да пропусна възможността да се вмъкна в гримьорната на Лейди Гага? Забрави.
Франки се засмя през сълзи. „Защо не мога да се заставя да го харесам?“
— Вървете! — подкани ги плуващата кестенява коса. — Ако тръгнете сега, сигурно ще успеете да стигнете навреме за партито на Клаудин.
Брет дръпна лекичко Франки за ръката.
— Ще се оправиш ли сам? — опита тя за последен път.
— Няма страшно — извика Били и отвори вратата на тоалетната. — Видя ли онези красиви танцьорки? След концерта някои от тях може да се нуждаят от помощ с преобличането.
— Убиец си — засмя се Хит.
Вината сграбчи пространството на сърцето й и го стисна силно.
— Вечерта беше наелектризираща — каза тя искрено.
— Знам — отвърна Били. — Просто нямаше искри.
Точно когато вината отново се канеше да я стисне в клещите си, Брет я улови за ръка и я отведе с него. Франки почувства как отново започва да се топи.
Двадесет и втора глава
Растеж
Хариет трябваше да паркира пред къщата на Щайн, защото алеята пред техния дом беше задръстена. Клаудин нямаше нищо против. Закъснението за собственото й парти сякаш не стигаше, та сега оставаше да се появи и в очукан камион. „Забрави!“
— Мелъди е разнесла новината като разносвач на пици! — възкликна тя, когато стъпиха на Радклиф Уей. Тук беше по-топло, отколкото в странноприемницата. А може би се чувстваше така, защото щеше отново да види приятелите си.
— Улицата прилича на автокъща за употребявани коли! — засмя се Лала, черните й очи бяха ококорени от удивление.
— Само помисли — умислено рече Хариет. — Всички тези деца са дошли тук заради теб.
— Виждаш ли? — засия Клаудин. — Казах ти, че всичко ще бъде наред.
Но когато Хариет прегърна през рамото дъщеря си, наболите косъмчета се промушиха през черната й блуза и раздразниха голото рамо на Клаудин. Поредното напомняне за риска, който поемаха. Не само с партито, но и със заоблящата се луна. Но защо да мисли за това, когато електронният ритъм на The Time на Black Eyed Peas бумтеше от задния двор на семейство Улф?
— У-ху! — нададе вой Клаудин. Двете с Лала размятаха ръце над главите си и започнаха да танцуват и пеят, вървейки по улицата.
„Това беше най-хубавият миг в живота ми, никога преди не се бях чувствала така…“
Клаудин беше неизмерно щастлива. Колкото повече приближаваха, толкова повече искаше да се втурне към партито. Но Клео все повтаряше: „Почетните гости не тичат, те се показват“. Затова Клаудин и Лала решиха да тичат и да се покажат развълнувани.
— Еха! — възкликна Клаудин и спря. Дузина свещи в хартиени фенери светеха на поляната и образуваха пътека до палатката в задния двор. Клаудин веднага ги разпозна от новогодишното парти на семейство Де Нил и изпита огромна благодарност към Клео (добре де, към хората й) за положения труд. Обстановката напомняше за онези елегантни събития на знаменитостите по страниците на списанията.
— Красиво е — обади се Хариет, възхитена от трепкащата поляна пред къщата.