Неочаквано странно усещане сграбчи здраво скалпа на Клаудин… стисна я… и тогава я отпусна. Косата й порасна. Кестенявите къдрици паднаха, подскочиха и се установиха под раменете й. Унесена да се прехласва по светлините, майка й, за щастие, не забеляза това. В противен случай вече щяха да пътуват обратно към „Убежището“.
— Готови? — попита бързо Клаудин.
Лала пусна една фантастична вампирска усмивка и те се хванаха за ръце. Като заобиколи къщата в лъскавите боти и роклята, която сама си беше ушила, водена от фенерите и последния сингъл на Бруно Марс, Клаудин преживя своя звезден миг като Дороти33. Нормито от Канзас беше право за едно нещо: Няма друго място като родния дом.
Двадесет и трета глава
Унижение
Златната палатка все така хвърляше величествен отблясък върху гостите, повече от четирийсет на брой, докато диджеят въртеше плочите и телата почнаха да лепнат от пот.
Техниката му се състоеше от един iPod touch, тънка черна жичка, микрофон със слушалки и колони с размерите на хладилник. „Кабинката“ му — обкована с бронз и изписана с йероглифи гробница с лъвски лапи за крачета, лакирани в черно — беше настанена в далечния ъгъл на палатката, защото, кълнеше се Клео, диджеят миришел на банани. А Клаудин, естествено, не можела да понася банани.
„Надявам се, че обича египетски тематични партита и хапки от Близкия изток…“
— Подготвили сме ви ново състезание само след пет минути — обяви диджей Дъман. Като спаднали балони около белезникавото му лице свободно се поклащаха плитки в цветовете на дъгата, докато той оглеждаше песните в плейлиста, спираше постепенно The Time и усилваше Бруно Марс.
В облечен в злато стол пред облечена в злато маса седеше Мелъди и наблюдаваше сцената. Предпоследното нещо, което й се правеше тази вечер, беше да танцува. Последното беше да изгуби Джаксън. Добре че всички останали, изглежда, се забавляваха. Джулия Фелпс и Хейли заедно с останалите бивши приятелки на Бека се поклащаха като тръстики. Три момчета РАД, които беше виждала на срещите у Франки, се бяха хванали на влакче с едно трио нормита от Зоната без лактоза. Във въздуха се размятаха ръце, на които подрънкваха гривни, а телата, облечени във фини тъкани с разноцветни шарки, предназначени само за химическо чистене, мирно се бутаха едно в друго. Вярно, повечето РАД не бяха дошли, а пък дошлите се бяха дегизирали. Но все пак за град, който се предполагаше, че е пълен с „тесногръди нормита“, всички тук съжителстваха хармонично подобно на полиестер и памук.
С един пръст Клео отведе Мейсън Ънгър от дансинга. Дългокракият баскетболист се движеше зад нея мудно и покорно като немски дог, воден от дете. Десет минути с екзотичната красавица и той вече бе така омотан, както бяха скъпоценните нанизи, увити около гривните й, златната коприна около краката й и рубиненочервената рокля без презрамки около тялото й.
Мелъди се затича покрай изложбата от фотографии на Клаудин през годините и успя да спре двойката, преди да са се изнизали от палатката.
— Някакви новини? — изкрещя тя, за да надвика ревящата музика.
Сините токчета на Клео спряха с писък до масата с подаръци.
— Ако имах някакви новини, щях ли да съм с… — Тя кимна с глава към Мейсън.
— Не питах за Дюс — сряза я Мелъди, — а за Клаудин. Надявам се да е добре. Не е отговорила на нито едно от съобщенията ми.
Клео се подсмихна.
— Не се тревожи, че ще ти се разхвърчи перушината — отвърна тя, като неприкрито осъди покритата с пера рокля на Мелъди и украсата в косата й. — Дийни няма да позволи на нищо да я възпре да дойде на партито.
— Вече с цял час закъснява и мисля, че някои от момчетата започват да си тръгват.
— Ка — отвърна Клео, като махна пренебрежително с ръка, отрупана със скъпоценности. — На момчетата това им е работата. Да си тръгват. Свиквай с този факт. Аз вече свикнах. — Тя дръпна немския си дог и двамата се отдалечиха.
Мелъди искаше да изкрещи след нея: „Не мога да свикна! Трябва да продължа да опитвам. За разлика от теб аз няма да се предам. Без значение колко пъти ще се проваля. Поне не преди да дойде утре“. Но емоционалният срив трябваше да почака. Да намери Джаксън, все още беше единственият й приоритет, макар че той май не желаеше да бъде намерен.
Планът й беше да предаде посланието си за приемането на РАД по време на тоста в чест на Клаудин. След встъпителните думи за почетния гост Мелъди щеше да убеди всички да заживеят в хармония и да се борят да оставят госпожа Джей на работа в „Мърстон“.