От Клео знаеше, че преди да отлетят, самолетите на господин Д. трябваше да изчакат летището да затвори, за да не бъдат уловени от радара. Според проучването на Мелъди последният легален полет беше насрочен за след повече от три часа. Все още имаше време да изманипулира тълпата, да ги накара да атакуват летището и да спрат самолета. Само Клаудин все някога да се появеше…
Мелъди се хвана за неспокойния стомах. Напрегнатият начин на живот беше в разрез с храносмилането й. Същото можеше да се каже и за миризмата на лук, благовония и канела, която се разнасяше от подносите на Беб и Хасина.
— Хайде, купонджии, готови ли сте за още едно състезание? — попита диджей Дъман.
— Ууу-хууу! — отвърна множеството от зачервени лица. Всички гости, без шайката от шест момчета, които се спотайваха до фотоизложбата, потвърдиха, че са готови.
— Ха така! Харесвате ми! Доообре. Дами, не се бавете, ами намерете онова момче, което! Ще! Завърти! Главата ви!
Whip My Hair започна да бумти от колоните. Момичетата взеха да вадят ластиците и фибите от косите си. Още преди текстът да започне, те вече въртяха коси в стила на Уилоу Смит. Още малко оставаше и палатката щеше да бъде отнесена от силата им.
Мелъди се запита какво ли би правила, ако Джаксън беше тук. Нито един от тях не си падаше по въртенето от кой да е вид, затова двамата сигурно щяха да се смеят някъде встрани, докато замаяните съперници, изгубили равновесие, се блъскаха един в друг около тях. Или това, или…
— Улф! Улф! Улф! — извика шайката от шестте момчета.
„Клаудин! Успяла е!“
Колкото по-скоро поздравеше момичето на вечерта, толкова по-скоро щеше да може да вдигне тост и да спре излитането на самолета на госпожа Джей. Мотивите й донякъде бяха егоистични, но само в краткосрочен план. В дългосрочен подтикът й да обедини Салем щеше да помогне на всички.
Мелъди махна на Клео, застанала под бряста отвън, да влезе в палатката.
— Клаудин е тук!
Мумията й даде знак да изчака минутка. Като крачеше напред-назад, тя говореше по телефона, а в това време Мейсън се беше облегнал на обвития в злато сандък и си чоплеше ноктите.
— Улф! Улф! Улф!
Въпреки че Клаудин бе пристигнала, дансингът все още бе препълнен. Мелъди отново помаха на Клео, която в отговор посочи телефона и вдигна палец нагоре. Дюс най-сетне се беше обадил и усмивката на Клео беше толкова ярка, че освети като прожектор факта, че от Джаксън нямаше ни вест, ни кост.
„Няма да позволя на враговете ми от пътя да ме отклонят, ще държа главата си изправена и всичко ще бъде наред…“
Песента почти привършваше. Мелъди просто трябваше да посрещне Клаудин и да привлече вниманието на всички, преди диджеят да е пуснал следващата песен. Тогава тя щеше да може да каже речта си и да й остане време да отведе всички до летището, за да спрат самолета на госпожа Джей.
С подновена устременост тя се втурна към напяващата шайка нормита. Бързо разбра, че те бяха част от групата измамници, саботирали петицията й с измислените имена. Но Мелъди си замълча. Съвсем скоро щеше да им дръпне едно конско.
— Извинете. — Тя насила си проби път в тесния им кръг. Но кестенявата красавица не се виждаше никъде. Или поне не истинската. Тази от фотографиите беше навсякъде, закачена на едно огромно платно. Клаудин като новородено без коса, като бебе, засмукало пръст в уста; Клаудин с големи уши, пристъпваща неуверено; Клаудин, облечена като супергерой; Клаудин танцува степ; Клаудин с колан с инструменти на кръста… Всяка следваща фотография беше още по-очарователна от предишната. Беше преди идването на момчетата.
Бяха използвали химикалката, завързана за книгата за гости, да нарисуват дълги нокти на ръцете на Клаудин. Остри зъби стърчаха от устата й, а на лицето й бяха надраскали косми.
Мелъди преглътна тежко, за да не повърне баба гануша34. Как бе могла да допусне това да се случи?
— Улф! Улф! Улф! — крещяха момчетата. Бяха се преместили до фотографията на Клаудин от завършване на основното училище. Едно момче в поло с потни петна под мишниците бе нарисувало кръгла луна над главата й и сега добавяше катеричка, висяща от устата й.
Клео най-сетне дойде, подтичвайки, като стискаше чифт смарагдови обеци в ръцете си.
— Къде е тя? — извика, а телефонът все още беше залепен за ухото й. И тогава видя фотографиите. — О, велики Геб — измърмори и прекъсна връзката.