— Вие май наистина сте си допаднали още от пръв поглед, нали?
— Не съвсем, не.
— О. — Госпожа Джей влезе навътре. След миг се върна със запечатан плик. — Тя остави това за теб.
— Така ли?
— Влез и седни. Трябва да разопаковам багажа. Джаксън ще слезе всеки момент.
Мелъди я последва в хладната къща и седна на прашното кадифено канапе във всекидневната. То я прегърна като отдавна изгубен приятел.
Щом остана сама, тя отвори писмото. Едно перце — маслиненозелено и синьо със златно връхче — изпадна от плика и кацна в скута й.
30 октомври
Скъпа моя Мелъди,
Добрата майка знае кое е най-доброто за нейното дете. Но истински добрата майка прави най-доброто, дори когато това е в неин ущърб. Това, момичето ми, е и причината да се откажа от теб. И ден не е минал, без да усетя изгарящата болка от решението си. И въпреки това не изпитвам угризения. Исках да ти дам свободата да избираш. Свободата да живееш собствения си живот. И от време на време да допускаш грешки. Защото ти никога нямаше да имаш тази свобода, ако аз те бях отгледала. Аз също имам могъщ глас. И той е много по-убедителен от твоя.
Ние сме сирени. Жени птици. Песните ни са съблазнителни, а думите — всесилни. И твоят глас ще стане по-силен с възрастта, затова го използвай мъдро. Съдбата не ни принадлежи, за да я подчиняваме. Помни, истинската сила не идва от песента на сирената, а от сърцето й.
До следващата ни среща!
С цялата ми обич,
Марина
П.П. Какво е станало с красивия ти нос? Счупи ли го? Как? За твое сведение аз счупих моя в мач по футбол точно след като ти се роди. Не забравяй, момичетата като нас никога не викат „Падай“, освен ако наистина не искат това. Както и да е, д-р Карвър го оправи. Когато отидох на преглед след операцията, той подхвърли колко упорито опитвали да осиновят дете със съпругата си. Знаех, че ще те обичат, колкото и аз.
Успокоена, Мелъди зарови лице в ръцете си и се разсмя. Това беше последната реакция, която очакваше от себе си на подобно писмо. Но тежестта на стотиците въпроси беше паднала, оставяйки я замаяна и свободна. Всичко си беше дошло на мястото: гласът, перата, Марина, родителите й, нейното място в света. Нейното място в общността. Мястото й в сърцето на Джаксън. Беше получила отговорите си. И всеки от тях доказваше едно и също нещо — че беше обичана.
На горния етаж тръбите изскърцаха и душът спря да тече. Джаксън се сушеше. Когато я прегърнеше, нямаше да мирише на пастели, а на сапун. Нямаше да обсъждат къде е бил, а къде отиваха. Нямаше да се налага да търсят мястото на Мелъди сред РАД, защото вече знаеха. Тя беше сирена. Беше една от тях.
Мелъди се върна мислено към деня на пристигането си в Салем. Загледана от прозореца на колата на баща си, тя мислеше, че веднъж слезе ли от нея, ще започне нов живот. Сега със скърцането от стъпките на Джаксън на горния етаж и писмото от Марина, което стискаше здраво в ръка, тя осъзна, че тогава се е излъгала. Новият й живот все още не бе започнал.
Започваше сега.