И ако присвиеше очи и ги заслонеше с ноктесто краче от яркото утринно слънце, тя щеше да забележи също така, че тази двойка се състои от дребен, як млад мъж с наситено розов тен и едно изключително привлекателно момиче, облечено в зелена лятна рокля с дантелена якичка. Роналд Овърбъри Фиш се сбогуваше със своята Сю, преди да отпътува с кола за Маркет Бландингс. Оттам пък щеше да хване влака за Норфък в дванайсет и четирийсет, за да присъства на сватбата на братовчед си Джордж.
Той не очакваше предстоящата раздяла да е дълга, тъй като възнамеряваше да се върне още на другия ден. При все това се чувстваше длъжен да каже на Сю няколко напътствени слова, касаещи нейното поведение през време на отсъствието му.
На първо място, подчертаваше той, тя трябва да използва всяка знайна и незнайна женска уловка, за да заплени вуйчо му Кларънс.
— Добре — съгласи се Сю. Тя бе миниатюрно създание с омагьосваща усмивка и огромни сини очи. Последните сега искряха с разбиране и готовност. Момичето следваше неотлъчно мисълта на своя възлюбен. Лорд Емсуърт, макар и да бе обещал на Рони да му изкашля парите, все още не го беше сторил и винаги съществуваше опасност да промени решението си. Ето защо той несъмнено трябваше да бъде очарован. Още повече, че подобна задача нямаше да е неприятна. За краткото време, откак бе имала удоволствието да се запознае с него, Сю силно се беше привързала към този благ и завеян аристократ.
— Добре.
— Увивай се около него, като бръшлян.
— Добре.
— Всъщност съветвам те още в мига, в който потегля, да отидеш и да започнеш да му дуднеш за прасета.
— Добре.
— Колкото до леля Констанс…
Рони млъкна и смръщи чело. Той смръщваше чело всеки път, когато се сетеше за своята леля, лейди Констанс Кийбъл.
Когато младият Роналд, последната издънка от рода Фиш, единствен син на лейди Джулия Фиш и племенник на Кларънс, девети граф Емсуърт, бе обявил годежа и предстоящата си женитба с девойка от кордебалета на вариете „Регал“, получените отзиви бяха, както има една приказка, нееднозначни. Някои от тях се отличаваха с благосклонност, други ни най-малко.
Бийч, икономът на замъка, който от осемнайсет години хранеше към Рони полубащински чувства и се бе влюбил в Сю от пръв поглед, всесърдечно одобряваше идеята. Същото важеше и за Достопочтения Галахад Трипуд, който през деветдесетте години на отминалия век, още като буйна и видна столична напаст, бе искал да се ожени за майката на Сю. Що се отнася до самия лорд Емсуърт, той бе посрещнал вестта за предстоящото събитие с едно заблеяно „О, а?“, след което мислите му отново бяха свърнали в свинското си русло.
Както често при подобни случаи, нотката на разногласие се разнесе откъм женската страна на рода. Жените рядко са лишени от класови предразсъдъци. Възгледите им върху значимостта на Произхода се различават от тези на поета Бърнс6. Вече видяхме отношението на лейди Джулия към планувания съюз. Неодобрението на сестра й Констанс бе не по-малко изявено. Петното, което се канеше да се плесне върху гордия семеен герб, я изпълваше с дълбока покруса и тя се връзваше на фльонга в усилието си цял свят да не пропусне да види тази скръб. Постигаше го чрез чести и дълбоки въздишки, помежду които държеше устните си здраво стиснати.
Затова, когато сега спомена нейното име, Рони смръщи чело.
— Колкото до леля Констанс…
Тъкмо да добави, че ако в негово отсъствие леля му Констанс случайно вземе да си вири носа и да сумти пренебрежително в лицето на неговата възлюбена, то последната следва без колебание да я ритне в глезена, когато от къщата изникна млад мъж с навита на букли коса, шарещи маслинени очички и противни мустачета. Той за секунда остана в нерешителност на прага, срещна погледа на Рони, усмихна се плахо и отново се скри. Рони продължи да се взира напрегнато в мястото, където бе стоял.
— Проклета гнида! — изръмжа той, поскърцвайки със зъби. Видът на П. Фрубишър Пилбийм не пропускаше да събуди звяра, дремещ в Роналд Фиш. — Сто на сто теб търсеше!
Сю потръпне неспокойно.
— О, едва ли. През последните дни надали сме разменили и две думи.
— Да не ти е досаждал пак с нещо?
— О, не.
— И какво изобщо прави тук, по дяволите? Мислех, че вече си е тръгнал.
— Навярно лорд Емсуърт го е помолил да поостане. Но защо му обръщаш внимание?
— Ами нали ти изпращаше цветя!
— Знам, но…
— Беше те проследил до ресторанта онази вечер.
— Да, така е. Но нали не се опитваш да кажеш, че все още се притесняваш заради него?
— Кой, аз? — изуми се Рони. — Само това оставаше.
6
Робърт Бърнс (1759–1796) — шотландски поет, черпещ сюжетите си от красотата на природата и труда на бедните селяни. — Б.пр.