— Е, тогава ще дадеш ли на Рони парите?
Лорд Емсуърт имаше вид на подгонен сръндак. Пръстите му нервно мотаеха пенснето.
— Кони, изглежда, мисли…
— Знам какво мисли Кони, а когато останем сами, ще ти кажа и какво мисля аз за нея.
— Ако смяташ да си разменяме обиди, Галахад…
— Нищо подобно. По дяволите обидите! Аз правя всичко по своите сили, за да избягна и най-отдалечената възможност някой да се засегне или докачи. Ето например теб те смятам за сноб и дърта интригантка, но и през ум не би ми минало да го изразя…
— Колко мило от твоя страна.
— … докато не ми се удаде случай да го споделя с Кларънс на четири очи. Е, Кларънс?
— А? Да? Какво, драги?
— Случаят е прост. Ще постъпиш ли като мъж на място, или не?
— Как да ти кажа, Галахад. Мнението на Кони е…
— О, по дяволите Кони!
— Галахад!
— Да, казах и пак ще повторя. По дяволите Кони! Забрави за Кони. Набий си в главата, че мнението на Кони не струва и ланшна мъгла.
— Ама не! Наистина! Позволи ми да ти заявя, Галахад…
— Не ти позволявам да ми заявяваш нищо.
— Настоявам да говоря.
— Аз пък няма да те слушам.
— Галахад!
— Може ли аз да кажа нещо? — обади се Сю.
Тя произнесе думите тихо, но дори да бе изкрещяла, ефектът едва ли щеше да е по-мощен. В частност лорд Емсуърт, който напълно бе забравил за присъствието й, се метна върху своя диван като пъстърва напролет.
— Ужасно съжалявам, че трябва да разочаровам всички — продължи Сю в настъпилата тишина, — но тази вечер Рони и аз заминаваме за Лондон с неговата кола и утре ще се оженим.
— Какво?
— Да — каза Сю. — Виждате ли, възникнаха толкова трудности и недоразумения, а и в момента всичко е тъй сложно, че ние поговорихме и стигнахме до извода, че единственото сигурно решение е да се оженим. Според нас едва тогава нещата ще си дойдат по местата.
Лейди Констанс се обърна величаво към главата на семейството.
— Чу ли това, Кларънс?
— Какво значи дали съм чул? — запита лорд Емсуърт с онази плаха сприхавост, която го обземаше винаги щом огънят на семейните битки се съсредоточеше около неговата персона. — Разбира се, че съм чул. Да не мислиш, че съм глух?
— Е, тогава се надявам, че поне веднъж в живота си и ти ще покажеш малко твърдост.
— Твърдост?
— Упражни своята власт. Забрани това.
— Как, по дяволите, мога да го забраня? Тук е свободна страна, в края на краищата. Човек има пълното право да се качи в колата си и да отиде в Лондон, щом така иска.
— Много добре знаеш какво имам предвид. Ако си твърд в отказа си да дадеш парите на Рони, той не може да стори нищо.
Достопочтеният Галахад, макар и с неохота, трябваше да се присъедини към това мнение.
— Мило дете — промълви той, — не искам да те обезкуражавам, но от какво, за Бога, ще живеете?
— Мисля, че щом чуе всичко, лорд Емсуърт ще даде парите на Рони.
— ? — повдигна вежди Достопочтеният.
— Така поне смята Рони. Според него, когато лорд Емсуърт научи, че Императрицата е у него…
Лорд Емсуърт изпърполя като вдигнат фазан.
— Какво! Какво? Как така? У него? Какво значи у него?
— Той току-що я изведе от кочината й — поясни Сю — и я натовари в багажника на колата.
Дори в своето терзание лорд Емсуърт трябваше да поспре, за да се осведоми за този наглед свръхчовешки подвиг.
— Какво! Кой ще е тоя, дето може да вземе Императрицата ми и да я пъхне в багажника на някаква кола?
— Именно — рече лейди Констанс. — Положително дори ти, Кларънс, разбираш, че това е просто нелепо…
— О, не — възрази Сю. — Всъщност беше съвсем просто. Рони дърпаше отпред, а… един негов приятел тикаше отзад.
— Разбира се — намеси се Достопочтеният Галахад, експертът. — Онова, което забравяш, Кларънс, онова, което пренебрегваш, е фактът, че Императрицата има на носа си халка, която улеснява придвижването й от място на място. Когато двамата с Пъфи Бенгър откраднахме свинята на стария Уивънхоу в нощта на бала в Хамър Ийстън през деветдесет и пета, трябваше да я изкачим по три реда стълби, преди да я пъхнем в спалнята на Плъг Башъм…
— Намерението на Рони — твърдо продължи Сю — е да заведе Императрицата на увеселително пътуване…
— Увеселително пътуване! — извика лорд Емсуърт, ужасен.
— Само ако откажете да му дадете парите, естествено. Той казва, че ако действително не намерите такава възможност, ще я разкара из цяла Англия…
— Каква възхитителна идея! — одобри Достопочтеният Галахад. — Разбирам какво имаш предвид. Днес Бърмингам, утре Единбург, вдругиден Брайтън. Обиколка на страната. Тя да види свят и светът да види звяр.
— Да.
— Трябва непременно да включи в маршрута и Скегнес. Въздухът там е тъй освежаващ.