— Бодкин? Това да не е младият Монти Бодкин?
— Същият. Какво ще правим, Галахад?
Той зачака, отпуснал безпомощно ръце. Нищо неподозиращият Монти би се задръстил до крайност, ако разбереше отнякъде, че в този момент бъдещият му работодател си го представя като лукава плъхоподобна личност с шарещи очички, жител на подземния и подмолен свят, готов при първа възможност да се промъкне в кочините на невинни прасета и да заложи осколочни гранати в копаните им с помия.
Достопочтеният върна монокъла на мястото му.
— Монти Бодкин? — каза, освежавайки се с нова глътка от чашата. — Даа, помня го добре. Свястно момче. Ни най-малко не принадлежи към онези, които биха погодили мръсен номер на състезателно животно. Дай ми малко време, Кларънс. Това трябва да се обмисли.
Той се вглъби в разсъждения.
— Не — рече накрая, — можеш напълно да изключиш младия Бодкин като вражески елемент.
— Какво?
— Забрави за опасенията си — настоя Галахад. — Парслоу изобщо не смята да действа чрез него.
— Но, Галахад…
— Не. Чуй ми думата. Нима не виждаш, че това е твърде директно, прекалено явно, съвсем не в обичайния стил на подлеца Парслоу? Мисли логично. Той би трябвало да знае, че ние начаса ще заподозрем всеки негов племенник. Защо тогава ще си прави труда да ни го праща на тепсия? Да ти кажа ли отговора, Кларънс?
— Кажи ми го — едва намери сили да промълви лорд Емсуърт, преглъщайки като риба на сухо.
Тъй като главата на семейството стърчеше в изправено положение, а самият той се излягаше в шезлонг, Галахад нямаше как да потупа многозначително брат си по рамото. Затова го ръгна многозначително в кокалестия крак.
— Защото — рече той — Парслоу иска ние да го заподозрем.
— Иска да го заподозрем?
— Да, иска — потвърди Достопочтеният. — Надява се, че като вкара Монти Бодкин тук, ще ни накара да го наблюдаваме, да следим всяка негова стъпка, да не сваляме очи от него, тъй че, когато същинският съучастник влезе в играта, погледите ни да са насочени другаде.
— Мили Боже! — възкликна лорд Емсуърт, ужасен.
— О, всичко е наред — успокои го Галахад. — Уловката е хитра, но и ние не сме вчерашни, за да й се вържем. Предупреден, значи въоръжен. — Той отново ръгна многозначително кълката на брат си. — Искаш ли да ти кажа какво ще се случи, Кларънс?
— Кажи ми — промълви лорд Емсуърт.
— Кроежите на Парслоу за мен са отворена книга. Ден или два след пристигането на младия Монти в близост до кочината на Императрицата ще се вести тайнствен непознат. Той ще се промъкне там, защото Парслоу — сигурен, че цялото ни внимание е приковано в младия Монти — ще си въобразява, че брегът е чист.
— Мили Боже!
— И брегът наистина ще бъде чист, но само на пръв поглед. Ние ще се погрижим за това. Отсега нататък, Кларънс, не бива да се шляеш край Императрицата открито. Трябва да се притаиш на заден план. И да инструктираш Пърбрайт също да се таи на заден план. Така ще заблудим оня тип, че бдителността е отслабена, и ще успеем да го заловим на местопрестъплението.
Във взора на лорд Емсуърт, отправен към неговия брат, се долавяше благоговението на ученик, коленичил в нозете на своя пророк. Той винаги бе знаел, че като източник на практически съвети, свързани с тъмната страна на живота, Достопочтеният е класа сам по себе си. Според него това бе резултат на средата, в която Галахад се бе формирал като характер. Членството в стария клуб „Пеликан“ може и да не издигаше човека по социалната стълбица, но образователните му достойнства бяха неоспорими. Дори и да притъпяваше чувството за морал, то положително изостряше интелекта.
— Ти сне от плещите ми непосилен товар, Галахад — рече той признателно. — Сигурен съм, че си напълно прав. Според мен единствената грешка, която правиш, е като се уповаваш в безобидността на младия Монти. Моето мнение е, че непременно трябва да го държим под око.
— Дръж го тогава, ако това ще те направи по-щастлив.
— Ще го държа — отвърна решително лорд Емсуърт. — А междувременно не ще пропусна да инструктирам Пърбрайт.
— Кажи му да се спотайва.
— Именно.
— Някаква груба маскировка под формата на дърво или кош с картофени обелки би била от полза.
Лорд Емсуърт премисли.
— Не съм убеден, че Пърбрайт ще успее да се маскира като дърво.
— Глупости. За какво му плащаш?