Лорд Емсуърт се колебаеше. Само Бог, чувстваше той, би могъл да сътвори дърво, а Пърбрайт, макар и пън в много отношения, не ставаше и за дърво.
— Е, добре тогава — примири се Галахад. — Кажи му поне да се спотайва.
— О, за спотайване ще се спотайва.
— Отсега нататък…
Достопочтеният внезапно замлъкна и посочи с ръка някакъв обект зад гърба на своя събеседник. Последният се обърна да погледне.
— А — продума лордът доволно, — ето го и онова чудесно девойче Смит.
Сю се бе появила на края на моравата и лорд Емсуърт й отправи завеяна усмивка.
— Между другото, Галахад — запита той, — балерина и танцьорка от вариете едно и също ли е?
— Категорично не. Това се две напълно различни неща.
— Така си и мислех — рече лорд Емсуърт. — Кони е магаре и половина.
Той затътри нозе към къщата, а Сю прекоси ливадата, за да се присъедини към Достопочтения Галахад.
Авторът на „Спомените“ я огледа обичливо през монокъла си. Удивително, мина му през ума, колко силна бе приликата с майка й. Той я забелязваше все повече с всеки изминал ден. Походката на Доли, маниерът на Доли да килва брадичка настрани, когато се усмихва… За миг годините сякаш се стопиха и Достопочтеният Галахад Трипуд долови как един полъх от друг свят се разнася като шепот из градината.
Сю застана до него, като го гледаше отвисоко. Сетне положи майчински пръст на темето му и се зае на усуква около него кичур посребрена коса.
— Такива ми ти работи, Гали.
— Такива ми ти работи, Сю.
— Добре си се устроил тук.
— Вярно, хич не ми е зле.
— Няма да е задълго. След минутка ще удари гонгът за обяд.
Достопочтеният въздъхна. Все нещо ще се намери да ти развали удоволствието.
— Какво проклятие са тия трапези! — предложи той. — Хайде да не ходим.
— О, ще отида, и още как. Та аз умирам от глад.
— Чисто въображение.
— Да не би да искаш да кажеш, че не си гладен, Гали?
— Разбира се, че не съм. На практика никой здрав човек не се нуждае от храна. Ако хората се придържаха единствено към пиене, лекарите щяха да останат без работа. Мога да ти приведа нагледен пример, за да се убедиш. Старият Фреди Потс през деветдесет и осма.
— Старият Фреди Потс през деветдесет и осма година казваш, господин Кожа и Кости?
— Старият Фреди Потс през деветдесет и осма — повтори Галахад твърдо. — Той живееше почти изключително на шотландско уиски и през деветдесет и осма година този благоразумен навик го спаси от изключително неприятно отравяне с таралеж.
— Отравяне с какво?
— С таралеж. Драмата се разиграла в Южна Франция. Фреди отишъл да погостува на брат си Юстас в неговата вила в Грас9. Въпросният брат бил пълен въздържател и като следствие от това — страстен чревоугодник.
— И все пак не разбирам защо ще яде таралежи.
— Не е искал да яде таралежи. Нищо не е било по-чуждо на намеренията му. Но на втория ден от визитата на Фреди той дал на готвача си двайсет франка и го пратил на пазара да купи пиле за вечеря. Тръгнал готвачът, но както си вървял, случайно намерил край пътя умрял таралеж. Ако трябва да бъдем точни, животното лежало там от няколко дни, но той го забелязал едва сега. И тъй, усещайки, че това е случаят, при който в джобчето му капват двайсет франка…
— Бих предпочела да не ми разказваш подобни истории точно преди обяд.
— Ако от това ти се отще да се храниш, толкоз по-добре. Така кръвообращението се подобрява, а по страните избива свежа руменина. Та както ти разправях, готвачът, който си падал пестелив и можел да стъкми апетитна вечеря и от собствената си баба, стига да го оставели да я гарнира с някой от специалните му сосове, прибавил двайсетте франка към спестяванията си и поднесъл таралежа на Фреди и Юстас в задушен вид. Обърни внимание на последствията. Точно в два и трийсет сутринта Юстас, въздържателят, станал жълт-зелен, взел да стене като призрака на леля му, от който бил избягал чак в Южна Франция, и продължил да го прави до края на седмицата, когато най-сетне го обявили вън от опасност. Фреди, от друга страна, благодарение на здравословно спиртосания си организъм, усвоил ястието прекрасно и още на другата сутрин бил кукуряк.
— Никога не съм чувала по-отблъскваща история.
— По-поучителна, искаш да кажеш. Ако зависеше от мен, щях да накарам да я изпишат със златни букви над прага на всяко училище и колеж в кралството, като предупреждение към подрастващите. Но както и да е, скъпа, мога ли да знам къде се губиш цяла сутрин? Очаквах да те видя по-рано.
— Основно разговарях с моето безценно агънце Рони. Той замина към гарата преди около половин час.
— А, да, нали се канеше да ходи на сватбата на Джордж Фиш. Бих могъл да ти разкажа чудесна история за бащата на Джордж, стария епископ.