— Ако е като тази за стария Фреди Потс, по-добре да не я чувам. Та след това отидох да търся лорд Емсуърт, защото обещах на Рони да му говоря за прасета, но като видях, че и лейди Констанс е с него, заобиколих отдалеч. А после тръгнах за насам и ви открих заедно. Стори ми се, че обсъждахте доста оживено някаква тема.
Достопочтеният Галахад се изкиска.
— На Кларънс съвсем са му се разтреперили мартинките, горкото момче. Заради оная негова свиня. Сега му е щукнало, че Парслоу замисля да й погоди номер или да я отвлече.
Сю се озърна предпазливо наоколо.
— Предполагам, знаеш кой я открадна първия път, нали, Гали?
— Бакстър, кой друг. Животното беше открито в неговата каравана.
— Рони го направи.
— Какво! — Това бе ново за Галахад. — Онзи млад Фиш?
Сю опъна енергично кичура коса.
— Забранявам ти да го наричаш „онзи млад Фиш“10.
— Съжалявам. Но защо, за Бога, му е притрябвало да я краде?
— След това щеше да се престори, че я е открил, и да я върне. Така щеше да спечели признателността на лорд Емсуърт, нали разбираш?
— Не ми казвай, че тая дървена глава е имала достатъчно пипе, за да роди подобен план! — възкликна Галахад, сразен.
— Няма да търпя да наричаш моя мил Рони „дървена глава“. Той е много умен. При все това трябва да призная, че според собствените му думи е заимствал идеята от теб.
— От мен?
— Твърди, че ти си му разказал как веднъж си крал свиня.
— Това е вярно — призна Достопочтеният. — Двамата с Пъфи Бенгър задигнахме свинята на стария Уивънхоу в нощта на бала в Хамър Ийстън през деветдесет и пета. Пъхнахме я в спалнята на Плъг Башъм. Така и не разбрах как е протекла срещата между нея и Плъг. Дано са намерили общ език. Помня обаче, че самият Уивънхоу буквално се пукаше по шевовете от яд. В това отношение беше същински Кларънс. Боготвореше своето добиче.
— Какво кара лорд Емсуърт да мисли, че сър Грегъри крои шапка на Императрицата?
— Както разбирам, Кони е склонила да наеме неговия племенник за секретар на Кларънс и той подозира, че става дума за задкулисен заговор. Същото подозирам и аз. Но вътрешно съм убеден, както и казах на Кларънс, че в случая Парслоу използва младия Монти Бодкин единствено за параван.
— Монти Бодкин!
— Това е племенникът. И доколкото си го спомням, младеж като него никога не би…
— О, Гали! — проплака Сю.
— А?
— Монти Бодкин пристига тук? — Очите на Сю бяха разширени в безсилна тревога. — О, Гали, каква ужасна каша!
Ах, знаех си, че нещо ще се случи. Тъкмо казвах на Рони, че от няколко дни имам предчувствие.
— Мило дете, какво става с теб? Какво лошо има в това, че младият Бодкин ще дойде тук?
— Та аз бях сгодена за него! — отвърна Сю.
Достопочтеният Галахад остана с впечатлението, че напредващата възраст и относително спокойният ритъм на живот напоследък са притъпили едновремешната му остра като бръснач схватливост. Лицето на Сю бе пребледняло като восък, красивите й очи бяха забулени от тревога и смут, а той все тъй не успяваше да вдене за какво става въпрос.
— Така ли? — запита. — И кога беше това?
— Преди две години… Две и половина… Три… Вече не помня. Във всеки случай, преди да срещна Рони. Но има ли значение? Казвам ти, че бях сгодена за него.
Галахад продължаваше да пребивава в мъгла.
— И какво от това? За какво е всичкото това вълнение? Защо мисълта, че ще го видиш отново, трябва да те разстройва? Или ще кажеш, болезнени асоциации? Неловкост? Нежелание да пробуждаш разкъсващи спомени в душата на младежа?
— Разбира се, че не. Нищо подобно. Проблемът е в Рони. Той е толкова ревнив. Ти поне го познаваш.
Достопочтеният започваше да стопля.
— И не може да стори нищо, миличкият — продължи Сю. — Просто не зависи от него. Измъчва се и от най-дребните неща. Представяш ли си какво ще стане, когато Монти се появи? Какъвто е бъбрив, ще вземе да прелива от топли чувства, да пуска мехури и да плещи за доброто старо време. „Спомняш ли си, Сю…“ „Сладката ми Сю, нали не си забравила…“ Майко мила, бедният Рони ще издивее.
Достопочтеният кимна.
— Разбирам какво имаш предвид. Носталгичният мотив действително е смущаващ.
— Ами представи си само, че колкото и да се мъчи да го прикрива, Рони ме ревнува дори от Пилбийм!
Галахад кимна повторно. Едно сериозно кимване. Той напълно осъзнаваше, че мъж, способен на подобни чувства спрямо собственика на бюро за разследвания „Аргус“, не е мъжът, на когото може с лека ръка да се представят бивши годеници с външността на Монти Бодкин.