— Трябва да отделим на въпроса малко по-задълбочено внимание — рече замислено той. — Какво ще кажеш да приемеш твърда линия и да посъветваш Рони да си подвива опашката и да спре да се прави на глупак в случай, че вземе да вдига пара?
— Но ти нищо не разбираш — простена Сю. — Той изобщо няма да вдига пара. Рони не е такъв. Той просто ще се напуши, ще стане хладен и учтив и ще се самоизтезава с оная кошмарна дървена физиономия, на която са го научили в Итън11 и Кеймбридж. Тогава не бих могла да сторя нищо, за да го върна в нормално състояние.
Достопочтеният бе осенен от внезапна идея.
— Слушай, ти наистина ли си сигурна, че обичаш тоя млад Фиш?
— Бих искала да престанеш…
— Извинявай, забравих. И все пак, сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. И преди съм ти казвала, че за мен не съществува друг на света освен него. Вероятно се питаш как е станало тъй, че съм се сгодила за Монти? Сега, като погледна назад, и аз самата не знам. Той беше голям сладур, пък и когато си на седемнайсет, се чувстваш толкова поласкана, че някой иска да се ожени за теб. И просто не си в състояние да му откажеш. Всичко продължи само две-три седмици и, естествено, в крайна сметка не излезе нищо. Но Рони веднага ще си въобрази, че това е бил един от най-големите романи в историята на човечеството. Ще провеси нос, ще се поболее от съмнения дали все още не чезна по Монти и всичко ще пропадне. Той е същинско дете, щом опре до тези неща.
— А според теб можем да сме напълно сигурни, че Монти ще се изпусне, така ли?
— Сто на сто, каквото е дрънкало.
— Даа, такъв си го спомням и аз. Има образи, на които винаги можеш да разчиташ, че ще кажат точно каквото не трябва. Подсеща ме за един мой познат от младини на име Багшот. Боко Багшот, тъй му викахме. Отишъл веднъж с момиче на ресторант и тъкмо привършвали с вечерята, когато някакъв възрастен господин нахлул в салона и взел да тресе юмрук пред лицето на Боко. Тогава нашият герой се изправил с галантен жест и рекъл: „Не бива да храните опасения, сър. Аз съм почтен мъж. Обещавам да се оженя за вашата дъщеря.“ — „Дъщеря? — отвърнал старецът, запенвайки се леко край устата. — По дяволите, та това е жена ми.“ Подозирам, че на Боко му се е наложило да бъде крайно тактичен, за да се измъкне от положението.
Той се умълча, зазяпан вглъбено през монокъла си в един паяк, който изпълняваше циркови номера върху надвисналата наблизо клонка.
— Но нашият случай, естествено, е елементарен.
— Елементарен!
— Не създава никакви затруднения, стига човек да му посвети за миг цялото си внимание. Рони се връща от онази сватба чак утре вечер, и то късно. Следователно ти трябва, още щом пукне зората, да отскочиш до Лондон и да разясниш на младия Монти как стоят нещата. Кажи му, че когато дойде тук, трябва да се държи с теб като с напълно непозната. Бъди категорична. Спомени му за печалния недостатък на Рони. Набий му добре в чайника, че цялото ти щастие зависи от това да се преструва, че никога по-рано не те е виждал, и мисля, че няма да имаш никакви главоболия. Не бих нарекъл Монти Бодкин особено схватлив, но вярвам, че ще се справи с една такава задача, особено ако му разясниш пределно ясно какво се иска от него.
Сю си пое дълбоко дъх.
— Гали, миличък, ти си невероятен.
— Е, опитен може би — редактира я скромно Достопочтеният.
— Но дали ще може да се осъществи? Имам предвид влаковете…
— Няма проблеми. Този в осем и петдесет от Маркет Бландингс те стоварва в Лондон около обяд. Докъм два и половина приключваш с инструктажа на Бодкин. За насам има влак в два и четирийсет и пет, който пристига тук малко преди седем. Хващаш таксито от гарата, слизаш по средата на алеята, за да не те видят, и извървяваш останалото разстояние пеш. Прибираш се в стаята си и разполагаш с още цял час да се преоблечеш за вечеря, като никой дори не подозира къде си била. Всъщност нещата се уреждат дори още по-добре — сега се сещам за думите на Кони, че за утре се организира прием, тъй че няма да ти се наложи да се появиш долу преди девет.
— Ами обядът? Няма ли да се учудят къде съм, ако не се мярна за обяд?
— Кони ще обядва навън, а не вярвам да се опасяваш, че Кларънс би забелязал отсъствието ти. Не, единственият уязвим пункт е дали ще успееш да откриеш Монти. Знаеш ли му адреса?
— Той положително ще бъде в „Търтеите“.
— Тогава всичко е наред. Не мога да си обясня защо изобщо се тревожиш от такива неща, когато имаш зад гърба си мен. Но жалко, наистина, за младия Рони. Тази негова невменяема склонност да те ревнува. Би трябвало досега да е разбрал, че го обичаш, макар един Господ да знае защо.
11
Едно от деветте най-стари (основано през 1440 г.), най-скъпи и най-престижни средни мъжки училища за привилегированите класи на Англия. — Б.пр.