— Аз знам защо.
— Аз пък не. Момчето е тъпо магаре.
— Не е тъпо магаре!
— Скъпо дете — заяви Достопочтеният с нетърпящ възражение тон, — ако един мъж, който не е наясно, че може да ти вярва, не е тъпо магаре, то тогава какво магаре е той?
5.
Сю не бе сгрешила в предположението, че именно в „Търтеите“ ще открие бившия си годеник. Тя телефонира там от гара Падингтън малко след пладне на другия ден и бе тутакси възнаградена от серия пронизителни хиенични джавкания от отсрещния край на жицата. От тях можа да си състави мнението, че нейният глас, този мил спомен от скъпото, незабравимо минало, е сладка музика за ушите на Монти Бодкин. Те й даваха да разбере, че нищо не би могло да му достави по-голяма наслада след две години тежка разлъка от един разговор с онази, която е скътал надълбоко в сърцето си. Следвайки предложението му, Сю се качи в едно такси и сега седеше срещу него на малка маса в ресторанта на хотел „Баркли“, гледаше го и се поздравяваше за мъдрото решение да уреди тази среща. През взора й се извисяваше един Монти Бодкин, който, неподготвен за ролята, която му бе отредена да изиграе в замъка Бландингс, без капка съмнение би се стоварил върху изострената чувствителност на бедничкия Рони като едрокалибрен, но ситношрапнелен снаряд. По време на встъпителните коктейли и ордьовъра от пушена сьомга той бе същински несекващ пенлив поток от „а спомняш ли си“ и „никога няма да забравя“.
По тази причина Сю проумя колко нелек ще се окаже напънът й да разясни на този бълващ чувства стар приятел, че при пристигането си в замъка Бландингс ще трябва да гледа на доброто старо време като на прочетена, затворена, залята с бензин и изгорена книга, а на самата нея — като на напълно и тотално непозната. При все това, когато превъзходната пъстърва по провансалски всели в него внезапно благоговейно мълчание и й даде възможност най-сетне да му изложи вкратце състоянието на нещата, тя с изненада и задоволство заключи от поредицата разбиращи кимвания, че той несъмнено съумява интелигентно да следи мисълта й.
Монти довърши пъстървата си и изпълни едно последно кимване, издаващо съвършено овладяване на материята.
— Мило момиче — рече успокояващо той, — повече думи са напълно излишни. Аз прекрасно осъзнавам положението. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, Хюго Кармъди вече ме подкова по въпроса.
— Ти си се видял с Хюго?
— Срещнахме се в клуба и той ме предупреди за Рони. Всичко е под пълен контрол. Аз бездруго възнамерявах, щом пристигна в Бландингс, да се отнасям към теб с хладна вежливост.
— Но тогава изобщо не е било нужно да идвам!
— Не бих казал. Щом Рони толкова се впряга и от най-безобидния повод, никакви предпазни мерки не са излишни. Дори хладната учтивост би могла да го изкара от релси.
Сю обмисли думите му.
— Това е вярно — потвърди.
— По-добре да бъдем напълно непознати.
— Да. — Тя смръщи леко чело. — Макар че всичко това е крайно неприятно.
— Не се притеснявай, все някак ще го понеса.
— Нямах предвид теб. Прилошава ми, като си помисля, че по този начин мамя Рони.
— Ще трябва да свикнеш. Това е тайната на безоблачния и щастлив семеен живот. Аз пък реших, че говориш за това каква инквизиция ще бъде да си кимнем хладно един на друг, когато ни представят, а после да се избягваме като прокажени. Адски тъпо, не смяташ ли? Все пак навремето бяхме толкова близки… Може ли човек просто ей тъй да забрави ония щастливи дни?
— Аз мога. И ти ще трябва да се помъчиш. За Бога, Монти, хайде да избегнем онова, което Гали нарича носталгичен мотив.
— Да, да. Разбира се, няма проблеми.
— Хич не ми се ще Рони да пощръклее.
— В никакъв случай.
— Е, тогава на всяка цена внимавай как ще се държиш.
— Можеш да разчиташ на мен.
— Благодаря ти, Монти, миличък… Какво има? — попита Сю, тъй като събеседникът й бе подрипнал като ужилен.
Келнерът донесе сребърно блюдо и сне похлупака с жест на фокусник, който вади заек от цилиндъра си. Монти инспектира съдържанието с подобаваща сериозност.
— Не, нищо — отвърна, когато келнерът се отдалечи. — Просто това „Монти, миличък“ ми напомни за доброто старо време.
— Господи, престани с това добро старо време!
— О, да. Да, разбира се. Ще престана. Но все пак сега си давам сметка колко странно нещо е животът, кой каквото ще да казва. От истината не можеш да избягаш.
— Сигурно си прав.
— Вземи един простичък пример. Седим си ние двамата тук на тази маса и си обядваме най-спокойно точно както в доброто старо време. А всъщност ти само обмисляш как да се бракосъчетаеш с Рони Фиш, докато аз от сърце и душа копнея да коленича пред олтара с Гъртруд Бътъруик.