— Какво!
— Бътъруик. Бъ като бълха, тъ като трътка…
— Да, да, чух. Но да не искаш да кажеш, че и ти си сгоден?
— Ами и да, и не. Не съвсем. И не съвсем не. Аз съм, тъй да се каже, в изпитателен срок.
— Значи не е взела решение?
— О, взела го е, и още как. О, да, да, да, няма никакъв спор за решението на моята мила, безценна Гъртруд, Бог я благослови. Тя разцъфва като майска роза, щом ме види. Но положението е невероятно заплетено.
— В какъв смисъл?
— В такъв, че на пътя на истинската любов лежи препятствие. Едно изключително голямо, чепато препятствие в лицето на трижди проклетия й баща Дж. Г. Бътъруик от „Бътъруик, Прайс и Манделбаум, фирма за внос и износ“.
Той преглътна с много чувство един печен картоф. Сю бе трогната. Тя изпитваше силна привързаност към този млад мъж, макар никога да не бе спряла да се поздравява за далновидността, която бе проявила, разваляйки годежа си с него.
— О, Монти, толкова съжалявам. Бедничкият ми! Той не те ли харесва?
Монти претегли въпроса.
— Как да ти кажа, не бих твърдял точно това. При два отделни случая ми е казвал „добро утро“, а веднъж, помня, че беше около Коледа, определено останах с впечатлението, че беше на косъм да ме почерпи с пура. Но той е особен чешит. По всичко личи, че годините, прекарани във внос и износ, са изкривили мисленето му дотам, че по някаква непонятна за мен причина ме възприема като мелез между пройдоха и нехранимайко. Първото нещо, което стори, когато се явих да поискам неговата благословия за брака с щерка му, бе да ме попита как си изкарвам прехраната.
— Трябва да си се почувствал като в небрано лозе.
— Небрано от години. А още по-лошо стана, когато намери за уместно да добави, че ако не си намеря някаква работа и не я задържа в продължение на година, за да му докажа, че не съм пройдоха, мога да забравя за сватбените камбани.
— Бедното ми агънце. Какъв ужас!
— Не ми говори! Аз зяпнах. Олюлях се. Не можех да повярвам, че дядката говори сериозно. А когато разбрах, че не се шегува, отърчах при Гъртруд и й рекох начаса да си грабва шапката и да идва с мен да сключим граждански брак. Със същия успех можех да се опитвам да съборя с глава Уестминстърското абатство. Оказа се, Сю, че тя е едно от ония старомодни момичета, които дори и насън не биха си помислили да разочароват татенцето. Порядъчната средна класа, крепкият гръбнак на Англия и прочие. Та след като номерът с приставането не мина, не ми оставаше нищо друго, освен да се примиря с налудничавата идея на тоя човек. С помощта на чичо Грегъри успях да си уредя топло местенце на завет в издателска къща „Мамут“ в качеството на помощник-редактор на вестник „Весели звънчета“. Щях да съм там и сега, ако бях успял да запазя мястото. Но моят шеф, подлецът, взе, че излезе в отпуска, като стовари цялата работа на плещите ми. И преди два дни, в добронамерен напън да пооживя малко проклетото вестниче, взех, че направих изцепка в рубриката „чичо Уогли“. Като резултат ми биха шута и сега трябва да започвам всичко отначало в Бландингс.
— Ясно. Аз пък си блъсках главата за какъв дявол ти е щукнало да секретарстваш на лорд Емсуърт. Уплаших се да не би да си пропилял всичките пари.
— О, не. Парите ми са непокътнати. Но каква полза от тях? — зададе Монти философски въпрос, като разпери ръка в драматичен жест, удари един келнер в гърдите и рече: „Пардон!“ — Какво са парите всъщност? Мираж, ето какво. Плод от Мъртво море12. Защото те не ме приближават нито на крачка до моята Гъртруд.
— Тя заслужава ли мъките ти?
— Тя е ангел, Сю. По този въпрос две мнения няма. Същински, безспорен ангел.
— Е, искрено се надявам всичко между вас да се уреди, Монти, съкровище.
— Благодаря ти, момичето ми.
— И се радвам, че не си тъгувал по мен. Имаше моменти, когато се чувствах виновна.
— О, за тъгуване тъгувах, и то напористо. Но нали знаеш как става. Човек се окопитва, започва да вижда нови лица. Как мислиш, Сю — загърчи се неспокойно Монти, — все пак би трябвало да успея да задържа тая секретарска работа в продължение на една година. Нали хората не си уволняват секретарите за щяло и нещяло?
— Щом Хюго се справяше с нея, не виждам защо и ти да не успееш. Как си с прасетата?
— Кои прасета?
— Лорд Емсуърт…
— А, да, разбира се, сетих се. Хюго ми спомена, че старецът е на свинска вълна. Значи да разбирам, че твоят съвет е да се лепна за неговата свиня, Не-знам-си-кое на Бландингс, и да не пропусна с дума и жест да спечеля нейното благоразположение? Е, благодаря за напътствието. Ще го нося като обеца на ухото си. — Той се разля в умилена усмивка през масата и стигна дори дотам да вземе ръката й в своята. — Ти ми върна бодростта на иначе неувяхващия ми дух, скъпа Сю. Винаги си го правила. Притежаваш един от ония слънчеви характери, които виждат светлата страна на нещата и никога не пропускат да зърнат птичката на щастието. Както казваш, щом Хюго е съумял да се закрепи на службата, то какво остава за мъж с моите способности, още повече, ако демонстрирам изявена свинска наклонност? Предвкусвам една приятна и успешна година, увенчана със сватбен звън. А дотогава ти, както разбирам, вече ще си улегнала семейна жена. Кога се очертава съвместното ви плаване с Рони?
12
Според библейското предание край град Содом, разположен недалеч от Мъртво море, растели красиви ябълки, които при едно докосване се превръщали в пепел и дим. — Б.пр.