Тя кимна и седна до него. Лицето й бе сериозно като на озадачено дете. Монти намери, че това я прави невероятно красива, и за миг го бодна жалостив копнеж по един друг, безвъзвратно изгубен развой на събитията. Но после мисълта за Гъртруд Бътъруик му върна прежната сила.
— Е, какво ще кажеш, доста добре изиграх номера с хладната резервираност, нали?
— О, да.
— А видя ли само как овладях напеченото положение и ти подсказах откъде духа вятърът? Бях невероятен! Фантастичен!
— О, да.
— Какво значи „О, да“? Изпълнението беше гениално. — Той я погледна малко напрегнато. — Виждаш ми се нещо кисела. Добре ли мина събеседването?
— О, да.
— Стига с това „О, да“. Кажи какво стана.
— Ами поговорихме си.
— Разбира се, че сте си поговорили, магаре такова. За какво именно?
— Разказах й за себе си… и за туй-онуй, нали разбираш.
— А тя не се държа дружелюбно, доколкото разбирам.
Сю помисли, хапейки устна.
— Напротив, беше много мила.
— Сещам се — язвителна и саркастична.
— Не, държа се съвсем човешки. Дори доста се смя и… изобщо беше точно както ти я описа. Обноски и широка усмивка. Но…
— Но си усетила кадифената ръка под желязната ръкавица? Не, по дяволите, май не беше точно така — рече Монти, присвивайки съсредоточено вежди. — Наопаки, ако не се лъжа. Останала си с впечатлението, че само чака да си обърнеш гърба, за да забие нож в него.
— Донякъде. Имаше нещо в очите й… Тя просто не се усмихваше с тях. Разбира се, може и да греша.
Монти не бе на същото мнение. Той запали цигара и изпусна замислена струя дим.
— Не бих искал да те огорчавам, Сю, но смятам, че не грешиш. Като приятел държа да ти кажа, че секунда преди да се появиш, тя ми казваше, че ще стори всичко, само и само да сложи прът в колелата на годежа ви.
— Така ли?
— Разбира се — побърза да я успокои Монти, — със същия успех би могла да гони вятъра. Малко хора държат на своето по-упорито от Рони. Но че тя няма да жали сили, не се съмнявай. Костеливи орехи са тия жени от Бландингс. Чудно как са се извъдили такива усойници. Докато погледни мъжете. Старият Емсуърт… Гали… Фреди… но ти май не познаваш Фреди. Всички до един са чудесни образи. А насреща им имаш оная ми ти Джулия, сестра й Констанс и още цял наниз, една от друга по-смъртоносни. Когато опознаеш по-добре семейството, ще разбереш, че има дузини лели, за които дори не си и чувала, разпръснати надлъж и нашир из цяла Англия, и всяка от тях е виден таласъм в рамките на конкретното графство. Това е нещо като семейно проклятие. И все пак, както ти казах, Рони е момче на място. И дяволът не би могъл да го разубеди да отведе пред олтара избраницата на своето сърце.
— Да — отвърна замечтано Сю.
— А сега, ако ме извиниш за предложението, няма ли да е най-добре да си вдигнеш гълъбите оттук? Представи си, че й хрумне да се довлече насам и ни завари потънали в задушевен разговор?
— Хич не бях и помислила за това.
— Винаги мисли за всичко — настави я бащински Монти.
Сетне затвори отново очи. Влакът приспивно тракаше къмто Маркет Бландингс.
6.
Близо час след пристигането на експреса от два и четирийсет и пет един по-бавен и по-невзрачен влак допълзя и се разтовари от Роналд Фиш на перона на малката гара на Маркет Бландингс. Празненствата, свързани със сватбата на братовчед му Джордж, и сложността на едно железопътно пътуване през сърцето на Англия се бяха съюзили, за да възпрепятстват по-раншното му завръщане.
Той бе уморен, но щастлив. Прочувствената жар, сгряваща всеки влюбен млад мъж, наблюдавал доброжелателно как други се бракосъчетават, продължаваше да тлее в гърдите му. Добре известният Менделсонов марш все още бе на устните му и когато седна в таксито, само с голямо усилие се удържа да не каже на шофьора: „Ти, Робинсън, приемаш ли да откараш този мъж до замъка Бландингс?“ Дори когато достигна крайната си цел и видя стрелките на големия часовник, изправен в антрето, да сочат осем без десет, въодушевлението не го напусна. Той винаги се бе гордял, че може да се изкъпе, обръсне и преоблече, без да изкриви дори на косъм папийонката си, в рамките на девет и половина минути.
И този път всичко мина по вода. Черната лентичка крепдешин като по вълшебство доби формата на изящната пеперуда и точно в осем той стоеше в кръстоската между салон и картинна галерия, където обитателите на замъка имаха обичая да се събират преди часа за вечеря.
За негово учудване, там не завари жива душа. И не след дълго почудата му отстъпи място на по-силни чувства. В течение на няколко минути той се разхожда напред-назад, зяпайки портретите на предците си по стените, но за мъж, току-що завърнал се от дълго и прашно пътуване с влак, образите на покойни роднини са слаб заместител на живата роднинска среда. Той натисна звънеца и Бийч не закъсня да се отзове.