— Опитвам се да ти обясня как стана така, че въпросната госпожица Браун се озова в замъка. Преди десетина дни бях в Лондон и срещнах Рони в колата му заедно с едно момиче, което той ми представи като Шунмейкър. Тогава нямаше начин да проверя думите му, пък дори и не помислих да се усъмня в тях. Приех, че това действително е онази американка, и, естествено, я поканих в замъка. Тя пристигна и още преди да минат двайсет и четири часа, се разбра, че не е никаква госпожица Шунмейкър, а чисто и просто танцувачката на Роналд. Предполагам, че са планирали всичко заедно с цел да я вкарат тук.
— Аха, разбирам. Значи, когато си разбрала, че е измамница, просто си я помолила да поостане.
Лейди Констанс се накокошини протестиращо.
— Бях принудена да я търпя.
— Как?
— Като… О, Кларънс! — просъска лейди Констанс със сдържания бяс, който внезапната поява на главата на семейството тъй често пораждаше у нея. Деветият граф бе избрал тъкмо този напрегнат момент, за да се дотътри в стаята.
— А? — рече той.
— Върви си!
— Да, прелестно — отвърна лорд Емсуърт. Както нерядко му се случваше, той пребиваваше в състояние на лек унес. Следващото, което стори, бе да се доближи до пианото и да забучи дългия си костелив пръст в един от дискантовите клавиши.
Ефектът от пронизителния тенекиен звук върху сестра му Констанс бе като от карфица в бедрото.
— Кларънс!
— А?
— Моментално престани!
— Мили Боже! — промърмори троснато лорд Емсуърт. Той обърна гръб на пианото и лейди Констанс получи възможност да го разгледа фронтално, от глава до пети. Картината я накара да нададе потресен вопъл.
— Кларънс!
— А?
— Какво… какво е това на нагръдника на ризата ти?
Деветият граф сведе очи надолу.
— А, това е кламер. Изгубих си копчето.
— Би трябвало да ти се намира повече от едно копче.
— Ей тук, горе, има още едно.
— Само две копчета ли имаш?
— Три — отвърна лорд Емсуърт с нотка на гордост. — Закрепил съм си нагръдника с един кламер и три копчета. Дяволски неудобни пущини. Главичките им се отвиват. Първо отвиваш главичката, после пъхаш копчето и накрая я завинтваш отново.
— Веднага се качвай в стаята си за резервно копче.
Не се случваше всеки ден лорд Емсуърт да се види в положение да отбележи точка в спор срещу сестра си Констанс. Мисълта, че ей сега ще го стори, го изпълваше с оправдано доволство. Когато заговори, от осанката му се излъчваше едно особено, тихо величие.
— Не мога — заяви той. — Глътнах го.
Лейди Констанс не бе жена, склонна да се поддава на продължително отчаяние. Един кратък, остър спазъм на агония — и тя съзря верния път.
— Стой тук — му нареди. — Господин Бодкин положително ще има дузини резервни копчета. Само да си посмял да мръднеш, преди да се върна…
Тя излезе бързешком от стаята.
— Тази пък Кони все ще намери за какво да се заяде — изкоментира невъзмутимо лорд Емсуърт и се върна отново при пианото.
— Кларънс — продума лейди Джулия.
— А?
— Остави това пиано на мира. Стегни се! Опитай да се съсредоточиш. И ми разкажи за тази госпожица Браун.
— Госпожица коя?
— Браун.
— За пръв път я чувам — заяви лорд Емсуърт лъчезарно, натискайки едно ре бемол.
— Не се прави на ударен, Кларънс. Госпожица Браун.
— А, госпожица Браун? Да. Да, разбира се. Да. Госпожица Браун, дума да не става. Да. Много мило момиче. Тя ще се омъжва за Роналд.
— Нима? Това е малко спорен въпрос.
— А, не, всичко е уредено. Аз давам парите на момчето, та да може да влезе в автомобилния бизнес, след което двамата се оженват.
— Искам да знам как я докарахте дотук. Откъде-накъде една вариететна танцьорка…
— Виж, тук си права — извика, възрадван, лорд Емсуърт. — Казвах й аз на Кони, че греши, ама тя не, та не. Балерина и танцьорка са две напълно различни неща. Лично Галахад ми го каза.
— Ако все пак ми позволиш да довърша…
— Да, да, на всяка цена. Та значи думата ти беше…
— Попитах те как се стигна дотам, че всички в тая лудница да приемат за съвсем нормално и задоволително Рони да се жени за подобно момиче. Тя се носи из замъка като почетен гост, въпреки че освен всичко останало е влязла тук като подставено лице под фалшиво име…
— Виж, това действително беше странно — обади се замислено лорд Емсуърт. — Тя ни каза, че името й е Шулбред, а после излезе, че е сбъркала. Изобщо не било Шулбред. Много глупава грешка от нейна страна.
— А щом е излязло, че е сбъркала, мога ли да знам защо не сте я накарали и тя да си излезе?
— Ами защото не можехме, естествено.
— Как тъй не сте могли?
— На Галахад това нямаше да му хареса.