— Хайде иди си, Кларънс — нареди тя. — Тук говорим за важни неща.
— Аз също говоря за нещо важно. Настоявам веднъж и завинаги да се научите на уважение към моите лични вещи. Няма да търпя да ми се местят нещата. Ето, тефтерчето ми с телефони го няма. Сигурно е у теб, Кони. Взела си го да погледнеш някой номер и после не си си направила труда да го върнеш на мястото му. Ама ха! — рече лорд Емсуърт.
— Изобщо не съм ти пипала глупавото тефтерче — каза уморено лейди Констанс. — За какво ти е притрябвало?
— Искам да се обадя на оня човек.
— Кой човек?
— Онзи, как му беше името? Ветеринарят. Въпросът е на живот и смърт. А не му помня телефонния номер.
— Защо ти е ветеринар? — попита лейди Джулия. — Да не си болен?
Лорд Емсуърт се втрещи.
— Защо ми е нужен ветеринар? Когато Императрицата цяла вечер яде хартия?
— Какви ги говориш, Кларънс? — раздразни се лейди Констанс.
— Такива, че Императрицата изяде книгата на Галахад, ето какви. Нима Пилбийм не ви е казал?
— Моля?
— Ами да. Ей сега бях в кочината й и тъкмо я заварих да довършва последните глави. И как й е попаднал ръкописът, умът ми не го побира. Хартия и мастило! Като нищо може да е отровно. А, Бийч!
— Милорд?
— Бийч, как му беше телефонът на оня ветеринар? Нали се сещаш какво имам предвид. Телефонният, номер на оня, как му беше името, ветеринаря.
— Мачингъм 221, милорд.
— Тогава бързо го набери. Ще говоря от библиотеката. Кажи му, че свинята ми току-що е погълнала пълния ръкопис на спомените на брат ми Галахад.
Като изрече това, лорд Емсуърт направи висок старт по посока на вратата. Срещайки на пътя си Бийч, той ловко финтира вдясно. Икономът също се отмести вдясно. Лорд Емсуърт отскочи вляво. Същото стори и Бийч. От своето място над камината портретът на шестия граф гледаше одобрително тези модерни танци. Приживе той много си бе падал по менуета.
— Бийч! — извика лорд Емсуърт със страстен зов в гласа.
— Да, милорд?
— Застани мирно, човече! Какво си се разподскачал като пуканка?
— Моля за извинение, ваша светлост. Не прецених добре посоката, в което ваша светлост възнамеряваше да се придвижи.
Забавянето в такъв сюблимен миг лиши лорд Емсуърт и от последните му останки на самообладание и предпазливост. Върху огледално лъснатия под на салона само професионален акробат можеше да остане невредим след скока, който той изпълни. Мярнаха се мършави крайници, по паркета профуча ръбесто длъгнесто тяло и се спря с трясък в един бюфет с порцелан, потривайки левия си глезен.
— Казах ти, че ще стане играчка-плачка — обади се лейди Джулия със задоволството на Касандра, видяла как най-сетне едно от предсказанията й се е сбъднало. — Удари ли се?
— Май си навехнах глезена. Бийч, помогни ми да се добера до библиотеката.
— Много добре, милорд.
— Ако не се лъжа, Рони имаше някакъв мехлем — каза лейди Джулия.
— Не ми трябва мехлем — озъби се пострадалият, докато подрипваше на куц крак към вратата, опрян върху лакътя на иконома. — Трябва ми доктор. Бийч, веднага щом се обадиш на ветеринаря, повикай и доктор.
— Много добре, милорд.
Вратата се затвори. И още със затварянето й лейди Констанс, с пламнал взор и здраво стиснати устни, отиде до писалището, където още зееше с увиснало чене сър Грегъри, взе чека от ръката му и го скъса на две.
Агонизиращ вопъл проехтя в стаята. Той, както можеше да се предположи, произхождаше от устата на Пърси Пилбийм.
— Ей!
Лейди Констанс му отправи характерния Кийбълов поглед.
— Вие положително не очаквате да ви се плати за нещо, което не сте свършили, нали, господин Пилбийм? Инструкциите ви бяха да доставите ръкописа на мен или на сър Грегъри. Вие не го сторихте, поради което уговорката ни губи валидност.
— Това е мъжка приказка, Кони — рече одобрително лейди Джулия.
Детективът се озърна безпомощно.
— Но нали ръкописът е унищожен?
— Не от вас.
— Разбира се, че не — намеси се разпалено сър Грегъри. Той умееше да вижда аргументите не по-зле от всеки друг. — Вие нямате абсолютно никаква заслуга. Онова прасе го е изплюскало.
— Пръст свише — вмъкна набожно лейди Джулия.
— Именно — съгласи се сър Грегъри. — Много точно казано. Пръст Божий. Ние от своя страна не ви дължим нито пени.
— Но…
— Съжалявам, господин Пилбийм — рече лейди Констанс, изправяйки се царствено. — Мисля, че имаме всички основания да смятаме въпроса за приключен.
— Особено като се има предвид неотложният разговор, който ни предстои с Кларънс, Кони — додаде лейди Джулия.