При тези обстоятелства му оставаше едно-единствено средство да изцели ранения си дух, а именно да влезе вътре и да напише дълго любящо писмо на Гъртруд, в което да я призове да последва повелята на сърцето си и да избяга с него накъдето й видят очите, в Гретна Грийн34 например. С тази мисъл в ума той се упъти към стаята за писане, където се надяваше да се посвети на заниманието в самота.
Стаята за писане в „Гербът на Емсуърт“, както и в повечето английски провинциални хотели, беше тясно, спарено, потискащо помещение, зле осветено и силно нуждаещо се от нови тапети. Но не жалките му размери, нито задухът, полумракът или занемареността на стените отблъснаха Монти, щом влезе. Онова, което накара стомаха му да се свие, бе фигурата на лорд Тилбъри, чучнат в едно от двете разнебитени кресла.
Лорд Тилбъри пушеше превъзходна пура и до този миг бе пребивавал в състояние на кротко блаженство. Разговорът с Монти Бодкин преди вечеря бе освободил съзнанието му от тегнещата над него зловеща загадка. Преди Монти да го информира какво точно се е случило, той се терзаеше от съмнението дали гласът, чут от него в слушалката, е бил гласът на Пилбийм или само на онази алкохолна напитка, с която Пилбийм явно бе злоупотребил. С други думи, действително ли ръкописът се намираше у него? Или изявленията му в този смисъл бяха просто пиянски хвалби на един частен следовател, изследвал твърде дълго избите на лорд Емсуърт? Казаното от Монти ясно показваше, че първата и по-задоволителна версия е вярна, тъй че сега лорд Тилбъри очакваше детектива в разположение на духа, напълно хармониращо с една отлична пура.
Нахълтването на младежа, когото се надяваше, че е видял за последен път, наруши безметежното му спокойствие.
— Нямам какво повече да ти кажа — отбеляза кисело той. — Съобщих ти решението си и не виждам полза от по-нататъшни дебати.
Монти повдигна хладно вежди.
— Нямам ни най-малкото желание да разговарям с вас, добри ми човече — произнесе той с високомерие. — Дойдох тук да пиша писмо.
— Тогава върви и го пиши другаде. Очаквам посетител.
Първото хрумване на Монти бе да игнорира досадника и да си свърши работата, без да го удостои повече с поглед. Но след като отиде до писалището и откри, че в него няма листа, няма перодръжки, няма нито един плик, а в мастилницата се мъдри само около половин пръст странно, катраноподобно вещество, промени на бърза ръка решението си.
За миг се поколеба дали да не вземе едно от списанията, които се търкаляха по масата, и да седне в другото кресло, разваляйки вечерта на противния дебелак, но тъй като тези списания се оказаха миналогодишни броеве на „Хотелиерски вести“ и „Седмичник на гостилничаря“, заряза и тази идея. С кратък презрителен поглед и многозначително изсумтяване той напусна стаята и отново се отправи към потъналата в мрак градина.
И едва бе слязъл до реката, изпушил две цигари, хвърлил пръчка по един воден плъх и друга по някакво изшумоляване в храстите, когато цялата значимост на заключителната забележка на лорд Тилбъри отведнъж озари съзнанието му.
Щом лорд Тилбъри очакваше посетител, този посетител очевидно трябваше да е Пилбийм. А щом Пилбийм идваше в „Гербът на Емсуърт“, то също толкова очевидно ръкописът трябваше да е у него.
Е, много добре, и докъде стигаше човек по логиката на тези разсъждения? Стигаше, прозря Монти, право до замайващото заключение, че всеки момент двете хиени щяха да се озоват заедно в онази стаичка с ръкописа помежду им, предлагайки по този начин рядък шанс на всеки предприемчив мъж, който би си направил труда да нахлуе вътре и да действа малко по-твърдо.
Безгранична увереност преизпълни Монти Бодкин. Той почувства, че би могъл да се справи с десет Тилбъривци и дванайсет Пилбийма. Трябваше само да изчака сгодния миг и тогава да нахлуе и да сграбчи ръкописа. Интересно дали после, когато вече го държеше в ръце и го разклащаше пред носа на лорд Тилбъри, последният нямаше да заеме малко по-различна позиция? Да прибегне към по-различен тон? Да прояви желание да преразгледа въпроса, подхождайки от един нов ъгъл? Отговорът определено лежеше в сферата на положителното.
Но преди всичко малко разузнаване. Монти помнеше, че прозорецът на стаичката бе леко открехнат. Безкрайно предпазливо той доближи на пръсти през тревата и едва бе достигнал своята цел, когато един глас произнесе отвътре:
34
Гранично шотландско село, където са се извършвали бракосъчетания, без да се спазват всички предвидени от английския закон формалности. — Б.пр.