— Заповядайте, господари! Десет деня ви чакам тук.
— Мили коньо, отнеси ни пак в нашето царство! Ние намерихме, каквото търсехме.
Конят подложи гръб, момците се качиха, подире Сехадин вдигна на ръце Джанина. Момичето го прегърна през шията и му прошепна:
— Не се боя, готова съм да дойда накрай света с тебе и добрия ти другар!
Конят скочи в морето и заплува. Зашумяха пак буйните вълни покрай тях. А на утрото бяха на отвъдния бряг, на същото място, откъдето тръгнаха. Снеха юздата, поблагодариха на коня, а той изцвили радостно и потъна пак в морето. Но момците чуха ново цвилене зад себе си. Обърнаха се и видяха до тях конете си. Русалският кон беше ги повикал от гората.
До вечерта стигнаха до дъба и изворчето. Бяха гладни и изморени. Едва хапнаха по някой залък, пиха вода от кладенчето и момичето заспа върху Сехадиновото коляно. След малко и той клюмна глава. Буден остана само Мерук. Той държеше готов за стрелба лъка си и се вслушваше в нощта. И ето че пак заплющяха криле над главата му. Той вдигна очи и видя над себе си същата златна птица.
— Добре дошли, царски гости! — извика му тя радостно.
— Добре те заварили и сполай ти за добрината, златна птичко! — отвърна й той. — Връщаме се щастливи и радостни.
— Везирски сине — отвърна птицата, — не бързай да се радваш. На пътя ви стоят още две премеждия. Ако преминете и тях благополучно, тогава ще настъпи радостта ви. Видяха ви днес ловци в гората и обадиха на цар Перизана, че се връщате и водите царската дъщеря. В сърцето му се пробуди пак злото и той намисли да ви погуби. Подстори го на това лукавият Юмрукос, когото трябваше да погубиш с меча. Той каза на царя, че може да се преобърне на хубав кон, ще го впрегнат в царската колесница, за да ви посрещнат с нея. Той обещава на царя, че ще припне с колесницата, ще погуби вас, а девойката ще отведе при царя. Но истинският му план е да погуби вас и да отвлече момичето. Внимавай! Когато ви срещнат утре царските хора, не позволявай на Сехадина и девойката да се качват в колесницата. А снеми юздата на коня и тихичко му продумай: „Отдето си дошъл, страннико, пак там да отидеш!“
— Разбрах — каза Мерук. — Благодаря ти, добра птицо!
— Почакай! — прекъсна го птицата. — Юмрукос не ще остави девойката да бъде чужда невяста. На змия ще се превърне той — двуглава, отровна — и ще гледа да ухапе Сехадина, преди да се е венчал е нея. До сватбата не се отделяй от тях нито стъпка! Пази го от змията! Убий я с русалския меч и чак тогава ще добрувате. Но помни, че ако обадиш някому какво съм те научила — на камък ще се преобърнеш!
Като изрече това птицата, отлетя, изгуби се. Княгинята и Сехадин се събудиха на утрото и тръгнаха на път. Мерук не им каза нищо. Но след малко ги срещна царската колесница и както каза птицата, така и стана всичко. Преди да се качат Джанина и Сехадин, Мерук приближи до коня, смъкна му юздата и тихо продума:
— Отдето си дошъл, зъл магьоснико, пак там да отидеш!
Изведнаж изчезнаха и конят, и колесницата.
— Какво стори ти? — извика сърдито Сехадин. — Как ще отговаряме пред татка?
Но Мерук се усмихна и проговори:
— Мълчи и не разпитвай много, Сехадине, ако искаш да добруваме!
Като каза това, Мерук улови за ръка Сехадина и смаяната девойка и ги поведе към столицата. В това време цар Перизан беше се изкачил на висока кула и чакаше да види дали старецът е отнел хубавицата. Но дотичаха слугите и му обадиха какво се е случило. А подир малко се подадоха и двамата весели младежи и между тях чудното момиче. Царят толкова се ядоса, че от яд му прилоша. Той пребледня, залюля се и падна от кулата. Царедворците не видяха какво стана. Те изтичаха долу и го намериха прострян мъртъв, с разбита глава и цял облян в кръв.
Така загина страшният цар Перизан, както го бе проклел баща му. Сехадин оплака баща си, защото помисли, че му е прилошало от радост, като го е видял здрав и жив. Той заповяда да го погребат с големи почести, качи се на престола и взе да се готви за сватба.
Голяма радост настъпи в цялото царство. Радваха се и велможи, и народ, и най-много младият цар и невястата му. Тя не преставаше да разпитва Сехадина къде е сестра й и ще я види ли скоро. А той се усмихваше и отвръщаше:
— Мълчи и чакай. Всичко ще се нареди, мила Джанино.
Защото не искаше да й признае, че и самичък той не знаеше къде е и дали е още жива сестрицата й.
Невесел беше само Мерук. Питаха го, разпитваха го защо е угрижен, а той все мълчеше с наведени очи. Как да им обади, че бедата още виси над главите им, като помнеше страшното заклинание на птицата. Но и не отстъпваше нито крачка от тях. Дето отидат те — и той все е подир тях.