— Ах, да знае това петле да отлети сред гората. Там има голям дъб, под корена му извира жива вода. Ако пият и се полеят с живата вода, и тримата ще станат пак човеци.
Дърварят не можеше да им се нарадва. Той ги поведе назад и право в палата на царя. Бащата и марката едва не умряха от радост. Те милваха децата, но не забравиха и добрия дървар. Наградиха го пребогато, облякоха го в скъпи дрехи и го туриха пазач на царската хазна с парите.
Ето, такава е приказката за мечето — завърши усмихнат бащата. Но Милка и Сашко бяха толкова прехласнати, че не чуха думите му.
— Ами вещицата какво са направили, татко? — попита Сашко.
— Потърсили я, но тя била умряла вече. Царят заповядал да затрупат гроба й с камъни.
Милка помълча замислена. После попита:
— Но, татко, нали аз измислих за мечето. Нямаше друго.
— Да, Милке, ти, а пък аз разказах другото.
— Но ако аз ти кажа нещо, нищо не можеш измисли! — закани се Сашко.
— Добре, кажи да чуем!
Сашко мисли, мисли — и рече:
— Имало едно време един кютюк и приказката свършва дотук. Ха да те видим сега!
— Не, Сашко, не свършва дотук.
— Ха де!
— Другия празник ще чуеш що се е случило с кютюка.
Петле и ярче
Червеното петле и жълтото ярче бяха братче и сестриче. Веднъж петлето рече на ярчето:
— Хайде, сестро, да идем в гората за лешници.
— Бива, бате — отвърна ярчето.
Тръгнаха, отидоха в гората. Подхвръкна петлето, качи се на една леска. Бере и яде лешници, бере и яде, а пък на ярчето нищо не пуща.
— Дай, бате, и на мене! — моли му се отдолу ярчето, а пък петлето мълчи, бере и яде.
— Дай, бате, и на мене! — вика пак ярчето. — Пусни ми лешниче или ще се оплача на баба.
— На! — отвърна сърдито петлето. — На, дръж! — и изпрати едно лешниче долу.
Не щеш ли, лешничето — трак! — право ярчето в окото — изби го.
Викна ярчето, заплака:
— Олеле, мале, извади ми батко окото!
— Кой ти е крив! — отвръща му петлето. — Нали искаше лешниче.
— Ти си крив! Ти нарочно ме удари в окото!
Този така, онзи инак — скараха се. Дойде до съд работата. Тръгнаха из гората да търсят съдия. Ето ти го насреща и съдията — Кума Лиса. Седнала на един пън, гледа ги и пита:
— Какво търсите?
— Съдия, Кума Лисо.
— Аз съм съдия. Защо ме търсите?
Тури Лиса очила, разтвори на колене тежка книга и се приготви да слуша.
Първо ярчето разказа как е била работата.
Намести Лиса очилата и викна на петлето:
— Защо си избил, петльо, окото на ярчето? Отговаряй!
— Защото леската ми съдра гащите — отвърна петлето.
— Да дойде леската! — заповяда Лиса.
Доведоха леската. Викна й Кума Лиса:
— Защо, леско, си съдрала гащите на петлето?
— Защото козата ми изяде листата — отвърна леската.
— Да дойде козата!
Дойде козата.
— Казвай, козо, защо си изяла листата на леската?
— Защото козарят не ме води на зелена тревица — отвръща хитрата козица.
— Да дойде козарят!
Дойде козарят.
— Казвай, козарко, защо не си водил козата на зелена тревица?
— Защото бабата не ми омесва топла питка — оплаква се козарят.
— Доведете бабата! — кресна Лиса.
Ето ти я иде и бабата.
— Защо, бабо, не си омесила топла питка на козаря?
— Защото вчера ей това петле и това ярче ми изкълваха до шушка тестото.
— Тъй ли! — викна Лиса, та гората прокънтя. — Тъй, а, ярката и петлето ли изкълваха тестото? Ти ли, ярко? И ти, петльо? А пък сте тръгнали съд и правдина да дирите. Чакайте да ви науча аз.
Скочи Лиса, сграбчи петлето и ярчето и — фюйт! — в гората, дим да я няма.
Хитър Манго и рибарят
Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома да се похвали на циганката. Върви, оглежда кожуха и се смее от радост.
Посред път го настигнал един рибар с преметната през рамо мрежа.
— Добра стига, Манго!
— Добра среща, байо!
— Къде така бързаш, Манго?
— Не виждаш ли? Нов кожух си купих!
— Защо ти е кожух? — рекъл рибарят. — Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим, дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти, и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!
Помислил Манго, помислил, па се съгласил.
— Прав е човекът — рекъл си той. — Защо ми е кожух? Ще взема мрежата: няма да работя вече, денем ще ям риба, а нощем колиба ще си правя от нея.