Така цар Перизан придоби най-прекрасната мома на света. Но когато поискаха да я венчаят, изправи се княгиня Омайна и рече:
— Чуйте ме, хора и ти цар Перизане, по-скоро в черната земя ще вляза, отколкото под венчило с цар като тебе! Невяста с измама не се печели. Така да знаеш!
Изтръпнаха гости и велможи, а царят позеленя от яд. Той заповяда веднага да я затворят сам-сама отсреща във високата кула, като й дават само по веднаж на ден корица хляб и вода. Той вярваше, че със затвор и глад ще я принуди да се омъжи за него. Но когато я доведоха след три дни, тя нито го и погледна, а направо отговори, че стои и ще стои на думите си.
Разлютеният цар заповяда да я затворят пак, като три дни подред й дават по веднаж на ден само чаша вода. Но и втория път Омайна остана непреклонна пред волята му. Тогава я затвориха за трети път, с трета, още по-строга заповед — три дни да не й дават нито хляб, нито вода. Ако и сега не отстъпи, тогава насила ще я венчеят.
Когато Омайна узна царската заповед, два дена подред плака в кулата. Оставаше й само едно спасение — смъртта. И Омайна реши да умре. На третата нощ тя отвори прозореца на кулата, качи се горе и се приготви да скочи в пропастта. И щом тя се хвърли, двете й протегнати ръце изведнъж се превърнаха на две големи яки крила. Омайна стана пак птица и отлитна радостно към гората.
На другия ден царят сам дойде в кулата, отвори и що да види — килията празна, прозорецът отворен, а от Омайна нито следа, нито вест. Разпратиха навред бързи конници, търсиха я, питаха де кого срещнат — никой нищо не можа да им обади за момичето.
Цар Перизан беше сърдит като хала. Той заповяда да мъчат стражите, защото подозираше, че те са я откраднали. Но нищо не откри. Тогава той се сети пак за Абияра.
— Навярно Омайна или някой друг е подкупил вещицата — помисли той. — Сигурно тя с магии е отвела Омайна от кулата.
Доведоха магьосницата, питаха я, мъчиха я, най-после тя каза:
— Княгиня Омайна е жива, ала нея брани Доброто, а срещу него нямаме сила нито аз, нито магьосникът Юмрукос.
Но царят не повярва и в яда си поръча да погубят магьосницата. Така умря Абияра, а царят остана само с чудното огледало. То му беше едничката утеха. През него той гледаше света, търсеше вред Омайна, търси я и дома й, в царството на вечната пролет, но и там видя само родителите й и сестричето, които жалеха за милата си Омайна.
Месеци, години изминаха така. Но царят не помисли вече за друга жена. Той седеше затворен в двореца и тъгуваше за хубавата Омайна. Веднаж той пожела да погледне пак мястото, дето беше я видял за първи път — пейката и цъфналите храсти. Искаше да види дали още стоят там. Но щом обърна огледалото нататък, едва не извика от уплаха и радост. На същата пейка сега седеше друга хубавица, но много прилична на Омайна. Само че тази беше много тъжна, нажалена. До краката й лежаха сърничката и еленът, а тя ги милваше замислена и с насълзени очи. Наоколо в клонете пак пееха райски птици, като че ли искаха да я развеселят, но тя не ги чуваше. Царят я позна — това беше Джанина, някогашното малко сестриче на Омайна. Тя беше пораснала вече и тъгуваше още за изгубената си сестра.
От този ден всички мисли на цар Перизан бяха насочени към хубавата Джанина. В нейното лице все едно че виждаше Омайна. И той не би се спрял да я не вземе за царица, но как да я доведе? Едничкият смъртен, който можеше да му помогне, беше магьосницата Абияра. Но нея той сам заповяда да погубят и горчиво се разкайваше за злата си постъпка. Оставаше му само едно — отдалече да я гледа и да й се радва. Боеше се само, че някога може да се ожени. И наистина идваха царски синове да я искат, момичето уж ги обикваше, отиваха си и после никой не се връщаше. Царят гледаше зачуден и не можеше да разбере къде се губеха момците.
Изминаха така още доста години. И ето в палата се явиха двама лични момъка. И двамата бяха хубавци, и двамата смели, с остри мечове на бедрата.
— Татко! — викна единият момък и се впусна към цар Перизана.
— Синко! — отвърна царят и прегърна момъка.
Двамата момци бяха царският син Сехадин и Мерук — синът на везира, брат на Сехадиновата майка. Те бяха пораснали вече, свършили науките при знаменития мъдрец и сега се връщаха в царството си.