Выбрать главу

Целия съзнателен живот Георги Райчев преминал в дребно чиновничество, за да изкара прехраната си. Бил е писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата при Министерството на народното просвещение.

Починал на 18 февруари 1947 година.

Георги Райчев с писател за деца и възрастни. Със завидна художествена сила, с високо писателско майсторство той разказва за несретния живот на хората от селото и града от началото на нашия век. Неговите реалистични разкази и приказки за деца и юноши са увлекателни, богати, съдържателни, спомените от детинството му интересни и сладкодумни.

„Георги Райчев е не сами добър баща на своите обични чеда, но е и любим, мъдър и сладкодумен разказвач за всички български деца — отбелязва Ран Босилек в упомената си бележка. — Неговите разкази, приказки и легенди се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език.“

Литературното творчество на Георги Райчев, както за възрастни, така и за деца и юноши, му е отделило едно от най-предните места в нашата художествена книжнина. Значителни са неговите заслуги за обогатяване и на българската детско-юношеска белетристика.

Георги Райчев е и един от нашите най-добри преводачи на басните на големия руски писател Иван Андреевич Крилов.

Его и пълна библиография на издадените книги на Георги Райчев:

За деца и юноши

Умайом, приказка. Илюстрована малка библиотека за ученици и ученички от прогимназиите, №109, рисунки Вадим Лазаркевич, книгоиздателство „Хемус“, София, 1925, страници 32.

Божи дарове, разкази за деца, корица и цветни картинки от Пенчо Георгиев, Библиотека за малките, №26, издава Министерството на народното просвещение, фонд „Литературни издания“, София, 1930, страници 46.

Легенда за парите, разкази. Библиотека за юноши, №7, издава Министерството на народното просвещение, София, 1931, страници 112.

Ягодова майка, приказка, корица и рисунки от Никола Тузсузов, книжка осма на Приказна детска библиотека „Гнездо“, първа серия, 1933–1934 година, редактор-уредник Георги Караиванов, книгоиздателство „Иван Коюмджиев“, София, 1933, страници 18.

Най-хубавото птиче, весели приказки за деца, корица и рисунка от Стоян Венев, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1937, страници 71.

Водният цар, разказчета за деца и юноши, корица и рисунки от Вера Лукова, Нова детска и юношеска библиотека, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, София, 1938, страници 61.

Чудното огледало, приказка, картинки и корица от Георги Атанасов, книгоиздателство „Хемус“, София, 1939, страници 62.

Котешки Заговезни, разказчета за деца, илюстрации от Вадим Лазаркевич, библиотека „Детски часове“, година I, книга I, книгоиздателство „Завети“, София, 1940, страници 84.

Небесният воин, легенди, картинки и корица от Вадим Лазаркевич, книгоиздателство „Хемус“, София, 1940, страници 94.

Невидимият ездач, приказки, корица и илюстрации от Стоян Венев, № 1, година 1 на „Златен клас“, художествена евтина библиотека за деца и юноши под редакцията на Георги Русафов, София, 1941, страници 16.

Измамената лисанка, разкази за деца, илюстрации от Георги Атанасов, книгоиздателство „Иван Коюмджиев“, София, 1942, страници 30.

Крилати гости, разкази за деца и юноши, илюстрирана.

Огнище — библиотека за деца и младежи, редактори Григор Угаров и Пелин Велков, книгоиздателство „Димитър Гологанов“, София, 1942, страници 64.

Борко веселият, разкази за деца и юноши, илюстрирал Иван Петров, книгоиздателство „Мадара“, София, 1945, страници 111.

Марко и мързеланко, весели приказки, корица и илюстрации от Вадим Лазаркевич, номер тридесет и девети на библиотека „Чудните книжки“, под редакцията на Георги Русафов, книгоиздателство „Четиво“, София, 1945, страници 65.

Благословен гост, разкази, илюстрации от Иван Петров, книгоиздателство „Четиво“, София, 1946, страници 79.

Врабци-крадци, разкази, Библиотека за деца и юноши „Незабравки“, № 2, картинки и корица от Вадим Лазаркевич, София, 1946, страници 24.

Верен другар, разкази за деца и юноши. Библиотека за малките № 5/23, художник Вадим Лазаркевич, Държавно издателство при Министерството на народното просвещение, София, 1947, страници 172.