— Да спрем и да починем — каза Мерук. — Пък и конете са гладни.
Момците слезнаха и пуснаха конете да пасат, а те обядваха и пийнаха вода от студения извор. Сехадин беше повече уморен. След обеда го налегна дрямка.
— Да полегнем — рече той. Но Мерук отказа.
— Легни ти — рече му той, — а пък аз ще те пазя и ще нагледвам конете. В гора сме. Всичко може да се случи.
Сехадин легна и веднага заспа. След малко Мерук чу да пляскат криле над главата му. Той вдигна очи и видя, че над него прелита голяма пъстра птица със златни пера. Птицата кацна на нисък клон над него и го загледа. Момъкът взе полека лъка и приготви стрела. А птицата, като го видя, заговори му с човешки глас:
— Везирски сине, не ме убивай! Снеми лъка си! Каква полза, ако ме убиеш? Месото ми не е вкусно. Дошла съм да ви помогна — и на тебе, и на царския син.
Момъкът се слиса. Не вярваше очите и ушите си. Той сне лъка и отговори засмян:
— Че какво ли можеш да ни помогнеш ти, слаба птицо?
— Мога. Ще ви покажа пътя към царската дъщеря.
Момъкът скочи на крака и радостен помоли птицата:
— Ах, ти, добра златна птицо, покажи, покажи ни пътя, щом го знаеш!
— Знам — отвърна птицата, — но вие отивате съвсем на друга страна. Обърнете се към слънцето и вървете все срещу него — нататък е земята на вечната пролет. Като вървите, ще стигнете до морския бряг. На брега има голям дъб — ей колкото този. Премерете от стъблото му към морето тридесет крачки и копайте, дето стигнете. От пясъка ще изриете златна конска юзда! Издигнете я и я тръснете до три пъти. Тръснете първи път. Почакайте малко и тръснете втори път. Пак почакайте и тръснете я и трети път. Тогава от морето ще излезе русалският кон и ще ви попита какво искате. Недейте се плаши от него. Кажете му: „Искаме да ни отнесеш в столицата на царството на вечната пролет“. И той ще ви отнесе. Там е девойката, която търсите. Но пазете се — тази девойка я пази за себе си най-злият магьосник — Юмрукос. Той ще се опита да ви погуби и да открадне девойката. Върху седлото на русалския кон има закачен златен меч. Вземи го и сложи своя на седлото. Когато срещнете магьосника, замахни с меча към него, и той ще избяга. Вървете! Но знай, че никому нищо не трябва да казваш какво съм те научила. Ако кажеш — на камък ще се превърнеш.
Щом изрече тези думи, птицата подхвръкна и се изгуби от очите на момъка. А той се впусна и събуди царския син.
— Ставай, Сехадине! — викна му той. — Възсядай коня и да вървим!
— Къде?
— Качвай се и не питай!
Те яхнаха конете и препуснаха направо към слънцето — без път, през гори и планини. Привечер пред тях блесна широкото море. Приближиха брега, намериха голям дъб. Мерук отброи тридесет крачки към морето, копа там и изкопа златна юзда. Сехадин го гледаше зачуден. Питаше го, но той мълчеше, като че не чува думите му. Издигна юздата и я тръсна. Изведнаж морето взе да бучи, да се вълнува. Той почака и я тръсна втори път. Шумът се усили. Вдигнаха се високо вълни, заудряха брега. Мерук почака и я тръсна трети път. Вълните зареваха със страшна сила, запениха се. Но ето че една вълна се издигна по-високо от другите, заля брега и се метна право срещу момците. Те отстъпиха изплашени: помислиха, че ще ги погълне. Но в следния миг вълната се преобърна в чуден хубав кон. Конят беше със сиво-зеленикав цвят, с тъмни петна, също като вълната. А дългата му къдрава грива беше като бяла пяна…
Конят спря пред момците и коленичи.
— Заповядайте, господари — проговори им той с ясен човешки глас. — Каква услуга искате от мене?
Мерук се съвзе пръв:
— Отведи ни в земята и престолния град на царството на вечната пролет! — каза той.
— Сложи ми юздата, господарю! — покорно отговори конят. — Възседнете ме, замижете и не бойте се! Дръжте се само здраво за седлото.
Мерук приближи и сложи юздата на коня. Той видя отдясно на седлото провесен златен меч, откачи го, постави своя на мястото му и препаса златния на кръста си.
Сехадин го гледаше все повече учуден. Накрай не се стърпя и каза с упрек на Мерука:
— Защо оставяш своя остър стоманен меч, а вземаш този, който, макар и златен, едва ли може да ти помогне в нужда?
Но Мерук се престори, че не го е чул. Той се метна на коня и подаде ръка на Сехадина:
— Хайде, качвай се зад мене! — извика му той весело.
Когато момците се наместиха, конят изцвили, хвърли се в морето и заплува като най-бърза риба. Момците не разбраха какво става с тях. Не сещаха мръква ли се или съмва, движат ли се или стоят на едно място, блъскани от буйните морски вълни. В ушите им се чуваше само страшно бучене. Най-сетне те разбраха, че конят стъпи на твърда земя.