Цели два месеца Гудло Банкс и аз — поотделно — опитваме какво ли не да открием бегълците. Използвахме познанството си и връзките си с човека, който продаваше билети на гарата, с всички, които даваха под наем екипажи, с кондукторите по железницата и с единствения полицай в градчето. Нищо и нищо.
Подир това станахме още по-близки приятели и още по-заклети врагове. Всеки ден след работа се събирахме в задната стая на Снайдеровата кръчма, играехме домино и се подпитваме хитро, да разберем дали някой от нас не е научил нещичко. Нали затова бяхме съперници.
Така. Гудло Банкс имаше гадния навик да се фукляви колко много знае, а мене пращаше в класа, където още сричат: „Имало едно време едно момиченце. Викали му Червената шапчица…“ Както и да е, Гудло все пак ми харесваше, а висшето му образование не го броях за нищо, но понеже винаги съм минавал за човек добродушен, стисках зъби. Освен това все исках да разбера дали не е научил нещо за Мей Марта, та затуй търпях неговото присъствие.
Един ден, когато обсъждахме с него положението, той ми каза:
— Да речем, че я откриеш, Ед, какво ще спечелиш от това? Госпожица Мангъм е умно момиче. Може би умът й още не е развит достатъчно, но тя е предназначена за по-висши неща от тези, които ти можеш да й дадеш. Още не съм срещал човек, който да оценява по-добре обаянието на древните поети и писатели и на съвременните литературни течения, възприели тяхната жизнена философия. Не мислиш ли, че само си губиш времето, като се мъчиш да я откриеш?
— Аз си представям щастливото домашно огнище — казах аз — във вид на къща с осем стаи сред дъбова гора и край езеро в сърцето на тексаската прерия. Пиано с механична приставка в гостната — продължих аз, — само за начало три хиляди глави добитък в загона, кабриолет с двоен впряг, който винаги е на разположение на „мадам“, а Мей Марта харчи както намери за добре приходите от ранчото и всеки ден прибира пантофите ми и лулата така, че вечерта да не мога да ги намеря. Ето това е — казах. — И хич не ме интересуват твоите учения, течения, философии и прочее науки.
— Тя е предназначена за по-висши неща — повтори Гудло Банкс.
— За каквото и да е предназначена — отвърнах аз, — сега бедата е там, че я няма. Но аз ще я намеря много скоро, нищо че не съм учил в колеж.
— Играта е спряна — каза Гудло и сложи на масата доминото. И заръчахме бира.
Скоро след това в градчето пристигна мой познат, млад фермер, и ми донесе сгънат на четири лист синя хартия. Обясни ми, че дядо му току-що починал. Аз преглътнах сълзите си, а той продължи разказа си. Старецът пазел ревниво този лист цели двайсет години. Самият лист е част от завещанието му, което освен това включва два катъра и една хипотенуза негодна за обработване земя.
Хартията беше стара, синя, от онази, която са употребявали по времето на въстанието на аболиционистите против сецесионистите. Листът носеше дата 14 юни, 1863 и в него се описваше мястото, където са заровени десет дисаги златни и сребърни монети на стойност триста хиляди долара. Старият Рандъл, дядото на Сам, негов внук, получил тези сведения от някакъв испански свещеник, който присъствал при зариването на съкровището и умрял много преди… тоест, много години по-късно в къщата на стария Рандъл. Старецът записал всичко под негова диктовка.
— А защо баща ти не се е заел с тази работа? — попитах младия Рандъл.
— Защото ослепя преждевременно — отговори той.
— А защо самият ти не си се заел досега да издириш това имане.
— Ами че аз знам за този лист само от десет години. А все имах някаква работа. А пролетна оран, а плевене на царевицата, а фураж да се приготви за добитъка и докато се обърнеш, зимата дошла. И така от година на година.
Всичко това ми се видя напълно логично и затуй се съюзих още веднага с Лий Рандъл.
Указанията в листа бяха елементарни. Магарешкият керван, натоварен със съкровището, тръгва от старото испанско мисионерско селище в окръга Долорес. Насочва се по компаса право на юг и продължава напред, докато недостига река Аламито. Преброждат реката и зариват съкровището на върха на ниска планина с форма на товарно седло, разположена между две по-високи планини. Мястото, където е заровено съкровището, е отбелязано с купчина камъни. Няколко дена по-късно всички участници в тази експедиция са избити от индианците с изключение на свещеника. Тайната се оказваше монопол. И това ми хареса.
Лий Рандъл предложи да се снабдим с всичко необходимо за живот на открито, да наемем землемер, който да ни очертае точната линия на някогашната испанска мисия нататък, а после да профукаме всичките триста хилядарки във Форт Уърт. Обаче аз, макар и не толкова образован, знаех как да икономисам време и разходи.