Той си събра партакешите, качи се в пощенския фургон, намести нервно пенснето си и изчезна в облак прах.
Аз измих чиниите, вързах конете на ново пасище, пребродих плитката река и тръгнах бавно през кедрите нагоре към върха на хълма с форма на товарно седло.
Беше прекрасен юнски ден. В живота си не бях виждал толкова много птици, толкова много пеперуди, водни кончета, скакалци и всякакви хвъркати и жилещи твари.
Проучих хълма с форма на товарно седло от подножието до върха. Това, което открих, беше пълна липса на признаци, че тук може да има зарито съкровище. Никаква купчина камъни, никакви древни нарези по дърветата, никакво указание за онези триста хиляди долара, отбелязани в документа на стареца Рандъл.
Когато се спуснах от хълма, вече захладняваше. Излязох от кедровата гора и изведнъж се озовах в прекрасна зелена долинка, из която ромонеше приток на река Аламито.
С огромна почуда тук зърнах човек, когото изпърво взех за дивак, човек с рошава брада и чорлава коса, който гонеше огромна пеперуда с блестящи крила.
„Може би е смахнат, избягал от лудницата“ — казах си и се зачудих как се е домъкнал до тука, толкова далеч от всякакви средища на науката и цивилизацията.
След още няколко крачки пред погледа ми се откри къща, обрасла в увивни растения, край която течеше поточе. А на близката зелена полянка Мей Марта Мангъм береше полски цветя.
Тя се изправи и погледна към мен. За първи път, откакто я познавах, видях как се изчерви лицето й, бяло като белите клавиши на съвсем новичко пиано.
Тръгнах към нея, без да продумам. Събраните в ръката й цветя се разпиляха бавно по тревата.
— Знаех си, че ще дойдеш, Джим — звънна гласът й. — Татко не ми даваше да ти пиша, но аз бях сигурна, че ще ни намериш.
Какво стана по-нататък, оставям сами да се досещате… На другия бряг на реката ме чакаше моята каруца.
Често се чудя каква файда има човек от голямото образование, ако не може да го използва за свои нужди. Ако от него печелят само другите, тогава за какво е това трепане?
Та Мей Марта Мангъм остана да живее с мен. Къщата ни, сред дъбова гора, има осем стаи и пиано с механична приставка, а в загона вече е сложено началото на стадо от три хиляди глави едър добитък.
И когато вечер се прибирам вкъщи, оказва се, че лулата и чехлите ми все са прибрани някъде, където не мога да ги намеря.
Но какво от това? Какво от това?