Annotation
Съдбоносна среща, дълго пазена тайна и един неочакван наследник…
Спокойният живот на богатата фамилия Камдън в имението Дарингам, в живописната Източна Англия, внезапно е нарушен. Баронетът Ралф Камдън получава писмо от американския бизнесмен Бен Стърлинг. Той твърди, че е негов син от краткотрайния му брак с Джейн Стърлинг, и предявява претенции към наследството.
Бен остава сирак на дванадесет години и се заклева да отмъсти за униженията, на които е била подложена майка му. Вече зрял мъж и собственик на просперираща софтуерна компания, той решава да научи повече за потеклото си. След проучванията на частен детектив заминава за Англия, за да се срещне очи в очи с членовете на фамилията. По пътя обаче претърпява инцидент и загубва паметта си.
Ветеринарната лекарка Кейт, която е силно привързана към семейство Камдън, му помага да се възстанови. Благодарение на нея той си създава съвсем различна представа за имението Дарингам и обитателите му. Но точно когато осъзнава, че е влюбен в Кейт, Бен си възвръща паметта…
Катрин Тейлър — Имението Дарингам: Наследството кн. 01
Пролог
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: SilverkaTa, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: Daemon, 2018
Информация за текста
Катрин Тейлър — Имението Дарингам: Наследството кн. 01
На Розмари и Брайън.
Никъде в Източна Англия
не е толкова хубаво както при вас.
И на Мартин. Завинаги.
Пролог
В стаята беше тихо, като се изключеше силното тиктакане на стоящия часовник в ъгъла, а то още повече изнервяше и бездруго притеснената Кейт. Откакто се помнеше, масивният корпус с позлатения циферблат и тежките топузи беше в библиотеката на Дарингам Хол и ако изобщо го беше чувала, бе възприемала монотонния, вдъхващ сигурност звук по-скоро като успокояващ. Но не и днес. Понеже с всяко движение на минутната стрелка наближаваше мигът, от който толкова се боеше.
— Не би трябвало да съм тук.
Повтори на глас онова, което си мислеше през цялото време; едва удържаше импулса си да стане от дивана и да си тръгне. Само дето не беше толкова просто. В момента вече абсолютно нищо не беше просто.
Неуверено погледна към Ралф Камдън, който седеше в едно от креслата и бе потънал толкова дълбоко в мисли, че от няколко минути не беше продумвал. За секунда-две Кейт реши, че не я е чул, обаче той вдигна глава към нея.
На петдесет и няколко години би могъл да й бъде баща и в живота на Кейт имаше периоди, в които й се искаше да е така. Като малка копнееше да бъде част от семейството му и да живее в Дарингам Хол, мястото, което винаги се бе доближавало най-много до представата й за дом. Тук се беше чувствала желана, а не само търпяна. Затова и бе разтворила сърцето си за семейство Камдън и се беше привързала толкова дълбоко към тях. И това никога нямаше да се промени.
Точно там беше и проблемът.
Кейт преглътна, понеже Ралф не реагира на забележката й, а само се вгледа в нея с присъщото си спокойно изражение.
Навремето го обичаше именно заради този му маниер. Винаги се държеше възпитано и никога не избухваше, във всеки случай Кейт беше повече от сигурна, че нито веднъж не го беше чула да крещи и да ругае както вуйна й Нанси. Не, Ралф Камдън си оставаше неизменно любезен и внушаваше стабилност — а това беше истинска благодат за момиче, принудено ежедневно да чувства, че не е желано. Нищо чудно, че във фантазиите на Кейт често бе изпълнявал ролята на идеалния баща.
Но не беше такъв, сега вече го знаеше. Не беше герой, а спокойният му маниер прикриваше факта, че му липсват сила и способност да наложи волята си. Ако притежаваше тези две качества, онова, което през изминалите седмици извади от релси всички и застраши бъдещето на Дарингам Хол, може би нямаше да се случи. А тя сега нямаше да седи до него, защото мястото й изобщо не беше тук.
— На Бен няма да му се понрави, че съм тук — сподели отново опасението си Кейт и безпомощно сви рамене. — Пък и всичко това съвсем не ме засяга.
Боже мой, нима Ралф не го разбираше?
Той въздъхна, обаче не отстъпи.
— Засяга те, Кейт. Засяга всички ни. Пък и… — За секунда-две се поколеба, после продължи с треперлив глас: — … може би ще успееш да убедиш Бен по-добре от мен. — По бледото му лице пробягна едва доловима усмивка. — Той те чувства най-близка от всички ни и според мен държи много на теб.