— Всичко ще мине добре — обеща Дейвид, понеже добре разбираше тревогата й.
Анна беше с четири години по-малка от него, но единствената му братовчедка, която безрезервно споделяше неговата любов към язденето — а и интереса към историята. Така че още от деца прекарваха много време заедно и Анна до ден-днешен споделяше притесненията си първо с него. Затова и Дейвид знаеше, че още не е превъзмогнала смъртта на коня си Джентри, който преди три години най-неочаквано бе умрял от колики. И какъв ужас би изпитала, ако нещо се случеше с Лола или с жребчето. Ето защо горещо се надяваше, че думите му ще се потвърдят.
Анна склони глава на рамото му и въздъхна.
— Дано — промълви и отново вдигна очи към него, погледна го въпросително, сякаш усетила, че и неговото съзнание е заето с мисли. — А как минаха нещата при теб? Какво толкова спешно искаха Ралф и Тимъти?
— О, нищо важно — успокои я Дейвид и отмахна мокрия перчем от челото си. Нямаше нужда да тревожи и Анна, тя в момента си имаше други грижи.
Братовчедка му като че ли не остана много доволна от отговора, но тъй като в същия миг Лола изпръхтя и легна на пряспата слама в бокса си, допълнителните въпроси му бяха спестени.
— Грег, тя легна! — възкликна развълнувано Анна и лицето на шефа на конюшнята, който дотича до бокса, се разтегна в усмивка.
— Това е добре. Сега остава най-много половин час и кончето ще излезе.
— Е, значи идвам тъкмо навреме! — възкликна нечий глас зад тях и когато Дейвид се обърна, видя бързащата към тях Айви.
Синьото й яке, модел на „Барбър“, блестеше от дъжда; блестеше и късата коса в същия риж тон като на по-малката й сестра. Дейвид се зарадва, че я вижда. Беше най-голямата му братовчедка и той не познаваше по-весел и по-прагматичен човек от нея. В компанията й винаги имаше чувството, че нищо не може да се обърка, а точно от това се нуждаеха сега.
Само че Айви не се ухили както обикновено, а се озърна с търсещ поглед.
— Кейт още ли не е дошла? Доколкото знам, се канеше да намине и да види Лола.
— Така е — потвърди Анна. — Но никаква я няма. Не си вдига и телефона, звъних й.
— Сигурно не може да стигне до нас — обади се Грег. — Времето е направо кошмарно. Потоците преливат от дъжда, пък и вятърът изкорени маса дървета. — Той поклати глава. — Дано да не ни опропасти цялата реколта.
Това също безпокоеше Дейвид. Лошото време можеше да се отрази катастрофално — най-вече на гроздето, което беряха едва от по-миналата есен. Ако бурята съсипеше лозята, това щеше ги върне с години.
Мислите на Анна обаче се въртяха единствено около Лола.
— Дали да не се обадим на доктор Сандхърст?
Старият ветеринар, в чийто кабинет Кейт беше от две години, бе съкратил драстично работното си време по здравословни причини. Но тъй като години наред се беше грижил за добитъка в Дарингам Хол и имаше приятелски взаимоотношения със семейство Камдън, според Дейвид би дошъл, ако го помолеха. И все пак хич не му се искаше да го разкарва в тази буря.
— Само в краен случай — отвърна той. — Лола положително ще се справи и без помощ.
— Но какво ли става с Кейт? — Айви смръщи чело и въздъхна. — Изобщо не е в неин стил да не се обади. Дано не й се е случило нищо лошо.
5
Силен тътен — вероятно гръмотевица — стресна Кейт. Сигурно бе задрямала на стола до леглото.
Веднага посегна към китката на мъжа да премери пак пулса му. Беше все така спокоен и равномерен. После погледна часовника. Вече преваляше полунощ — а бурята навън явно не отслабваше, съдейки по барабаненето на дъжда и воя на вятъра. Което навярно означаваше, че никой не можеше да се добере до тях.
Излишно беше да звъни още веднъж на спешна помощ, беше го направила три пъти и получила един и същ отговор: спасителните отряди правят всичко по силите си, но са страшно затруднени от атмосферните условия. Последния път операторката дори добави, че Кейт не е единствената, нуждаеща се от помощ, може би защото се беше поизнервила от настойчивостта й.
Но Кейт просто се побъркваше от бездействието. Затова дори й мина през ума да се обади на вуйчо си Бил, сержант в полицията на Кингс Лин. Само че дори предположението й, че непознатият е бил нападнат, да беше вярно, какво можеха да сторят Бил и колегите му? Да разпитат мъж в безсъзнание? Сигурно си имаха достатъчно работа, за да овладеят донякъде хаоса, царящ в момента в половин Норфолк.
С дълбока въздишка Кейт погледна към мъжа. Чакането полека-лека я скапваше, а и след дългия ден беше направо като пребита. Но сърце не й даваше да помоли Аманда да я смени за малко. Старата дама беше трогателна, настоя да остане с Кейт и да дежури заедно с нея. По едно време обаче заспа в двете кресла, от които Кейт й стъкми нещо като легло. В никакъв случай нямаше да я буди — даже ако се наложеше да будува цяла нощ.