За да се пребори с умората си, Кейт стана и се разтъпка, но само в стаята. Така й се искаше да си запари чаша чай, обаче не смееше да остави мъжа сам. Ами ако се свестеше и тя не беше в стаята — или ако внезапно получеше гърчове? От това се притесняваше най-много и затова предпочиташе да не го изпуска от очи.
И все пак не й се стоеше без работа, затова отиде до малката сгъваема сушилня, на която Аманда бе окачила дрехите на мъжа, и провери дали вече са изсъхнали. Отдолу бяха още мокри, така че Кейт обърна ризата и панталона наопаки — и се стъписа, когато напипа нещо в джоба. Водена от любопитство, бръкна и извади сгъната бележка. Беше жълто листче, каквито често се използват в офисите, и на него пишеше:
Бен, обади се на Станфорд. Новият телефонен код е 53285. И къде се е дянала Сиена точно когато ми трябва? П.
Кейт се вторачи в думите, които нищо не й говореха, но все пак бяха важни. Защото ако мъжът бе получателят на бележката — а тя така предполагаше, иначе какво ще търси в джоба му? — сега знаеше поне името му. И че в живота му има жена на име Сиена.
Приближи се до леглото и приседна на ръба.
— Бен? — попита тихо и го повтори малко по-силно: — Бен?
Мъжът не реагира и Кейт въздъхна дълбоко. Умората, срещу която се бореше през цялото време, отведнъж я надви и тя се отпусна на леглото. Беше малко по-широко от стандартните легла, така че до мъжа имаше място и за нея. Колко приятно беше да се изтегне! Дали пък да не затвори очи само за миг-два? Отначало не посмя, но после клепачите й взеха да натежават. Прозя се едва забележимо. След като съм толкова близо до него, положително ще усетя, ако се събуди, рече си Кейт и за всеки случай сложи длан на гърдите му. Само за момент, обеща си в просъница, докато успокоена се вслушваше в равномерно дишане на мъжа. Само за един микроскопичен момент…
6
Имаше чувството, че е в бездна и нещо го тласка нагоре. А той не искаше, защото околният мрак бе толкова приятен. Само че то просто се случваше, бавно и неудържимо, и в края на краищата се предаде и с усилие отвори очи, премигна от бледата светлина, разсейваща тъмнината в помещението. Отне му известно време да фокусира погледа си и отначало се зачуди дали наистина вижда добре. След това установи, че ивиците светлина действително падат върху белия чаршаф пред него. И върху жената до него.
Беше млада, може би около двадесет и пет годишна, и лежеше странишком съвсем близо до него. Едната си ръка беше метнала отгоре му, усещаше дланта й върху хълбока си. Сякаш искаше да го задържи.
Бавно, тъй като мозъкът му незнайно защо не работеше на пълни обороти, огледа всеки детайл от лицето й. Кестенявите коси, които го обрамчваха и бяха сякаш поразрошени. Високото чело, дългите извити мигли, тесния прав нос с леко вирнато връхче. Бузите й бяха поруменели, а пълните устни — полуотворени в съня.
Помъчи се да си спомни коя е, обаче нищо не му дойде наум. В главата му цареше странен вакуум, все едно бе замаян от нещо. Да не би пък просто да сънуваше? За да се увери, че не е така, понечи да вдигне ръката си, която бе досами лицето на жената, и да докосне бузата й, която изглеждаше толкова мека и розова. Но щом помръдна, неочаквано го прониза остра болка, от която изстена, и жената се събуди.
Отвори очи и той видя, че са кафяви. Тъмнокафяви. Повторно понечи да помръдне ръката си и повторно изстена от силната болка. Опита се да каже нещо, само че и това не успя, защото устата му беше пресъхнала.
— О, боже мой! — Замъгленият й поглед отпреди секунди изчезна моментално, жената подскочи, впери в него широко отворените си очи. — Вие сте в съзнание! Аманда, той се свести!
Резките й движения разклатиха леглото, това влоши болката, която сякаш отведнъж се разпростря, обхвана всяка фибра от тялото му и го остави без дъх. Главата му бучеше, а блаженото спокойствие, което го обгръщаше досега, отстъпи място на леден шок.
Нищо, абсолютно нищо в тази стая с тапети на розички не му се струваше познато. Какво търсеше тук? И коя бе старицата, която седеше в двете слепени кресла и търкаше сънено очи? Не познаваше нито нея, нито младата жена с къдриците. Или пък…?
— Как се чувствате? Добре ли сте?
Младата жена прекъсна потока на разсъжденията му. Гласът прозвуча любезно, само дето акцентът й бе някак странен. Непривичен. Сега жената коленичи до него и сложи хладната си длан на челото му, което би било приятно, стига да не беше безпощадното пулсиране в черепа му. Чак сега си даде сметка, че е гол, поне от кръста нагоре. Гръдният кош го болеше, брадичката го болеше, всичко го болеше и затрудняваше мисленето му.