— Бен обади ли се? — запита Питър.
Сиена поклати глава и той видя как по лицето й пробягна сянка.
— И за това исках да поговорим. Притеснявам се. Цяла сутрин се опитвам да се свържа с него, но все попадам на гласова поща. А още в събота е напуснал хотела в Лондон, проверих. Къде е и защо не се обажда? Изобщо не е в негов стил.
Понеже не го познаваш, рече си Питър. Не и в действителност. Не и както той познаваше Бен Стърлинг, който можеше да бъде затворен като шибана стрида. Вършеше си работата и предпочиташе да го оставят на спокойствие. Затова Питър махна с ръка в знак на несъгласие и изръмжа:
— Ще се появи.
Колкото и да не му беше по вкуса в този момент, беше се научил да приема странностите на Бен и при мисълта какво би казал приятелят му, ако веднага го обявяха за издирване само защото не вдига телефона си, се захили вътрешно.
Отговорът му обаче явно не удовлетвори Сиена.
— Ами ако му се е случило нещо? Не е невъзможно, нали?
Питър изкара въздуха от дробовете си.
— Отдавна вече щяхме да знаем. Освен това той каза, че трябва да уреди нещо в Англия и че не е сигурен колко време ще му отнеме. Така че щом не се обажда, сто на сто си има причини, повярвай ми.
Сиена издържа погледа му и Питър видя, че е всичко друго, но не и доволна от този отговор. Ала отстъпи.
— Окей — каза и остави документите, които носеше, на бюрото пред него. — Тогава да тръгваме за срещата, шефе. Станфорд не обича да чака.
Питър изгледа с неприязън най-горната папка и мислено прати Бен по дяволите, задето му причинява това. След това се надигна с дълбока въздишка, взе документите и последва Сиена в конферентната зала.
8
— Няма обявен за издирване на име Бен, Кейт. В цяла Източна Англия. И никой, който да отговаря на описанието на мъжа. Следователно нашият непознат определено не е тукашен.
Дълбокият глас на Бил Адлър от другата страна на линията звучеше съчувствено, но не и разтревожено и това донякъде ядоса Кейт. Наистина се надяваше, че той ще приеме по-присърце нещата.
Такъв си беше обаче вуйчо й — нищо не можеше да го извади от равновесие. Буквално го видя пред себе си: седнал зад отрупаното с папки бюро в полицейското управление на Кингс Лин, с телефонна слушалка в ръка и разгърнал фолиото със сандвича за втора закуска, който вуйна Нанси му бе приготвила сутринта — докато тя нервничеше пред входа на болницата и се надяваше да получи някаква информация. Много й се искаше да съобщи нещо ново на Бен — наричаше го така, защото по всяка вероятност се казваше Бен и защото според нея трябваше да има име — когато след малко му отидеше на свиждане.
— Нали ти казах, че има лек американски акцент. Не е изключено изобщо да не е англичанин. Затова трябва да разширите търсенето. И да включите пресата. — Поклати глава, понеже умът й не го побираше. — Случи се в събота вечер, а днес е петък. Това са пет пълни дни — все трябва да липсва на някого.
— Всичко се движи по каналния ред, повярвай ми — увери я Бил. — Но бюрокрацията понякога е доста тромава, а ако настина не е британски гражданин, нещата ще станат по-бавно. Поне досега не е изскочил в нито един от списъците ни с издирвани лица или в съответните картотеки. Вече проверих.
Кейт сбърчи чело.
— Да не го смяташ за престъпник?
— Не е изключено — заяви Бил със самоуверената типично полицейска интонация, която не й беше приятна. — Кейт, нищо не знаем за него, не го забравяй, а фактът, че са го пребили, не означава непременно, че е невинна жертва. Може да се е забъркал в нещо нередно и накрая да се е скарал със съучастника си. Случва се. Може дори да е в бандата на обирджиите, която още не сме спипали. — В слушалката се чуваха звуци от дъвчене, после Бил се прокашля. — Така че може да си имала пълно право да го удариш.
Кейт стисна по-здраво телефона и се намръщи. Знаеше, че той всъщност иска само да я успокои. Но типично в негов стил й напомни, че мъжът горе в отделението не знаеше кой е заради нея.
— Апропо — продължи вуйчо й, преди да успее да му отговори, — разговарях и с прокурорката. Според нея категорично е било самоотбрана, така че няма от какво да се страхуваш. Освен ако нашият приятел подаде оплакване срещу тебе, но не мога да си го представя, след като така се застъпваш за него. Което не си задължена — надявам се, че го знаеш.