Кейт не реагира на забележката. Естествено, съзнаваше, че чисто юридически няма от какво да се опасява. Само че въпросът не беше там. Въпреки всичко трябваше да помогне на мъжа, просто се чувстваше длъжна да го направи според силите си. В края на краищата той нямаше никого освен нея — поне в момента.
— Кейт, той не е като твоите бездомничета — предупреди я Бил, очевидно правилно изтълкувал мълчанието й. Направи за него много повече от очакваното. Стига толкова!
Но тя не можеше така. Та нали знаеше какво е да се чувстваш изгубен. Сам. Лишен от всичко, което ти е било близко. Така беше с нея, когато на осемгодишна възраст бе застанала пред гроба на родителите си, загинали при автомобилна злополука. Бил, братът на майка й, я взе веднага в дома си и тя отрасна в семейството му — ала нито за миг не го възприе като свое. За това се погрижи вуйна й Нанси, която бе всичко друго, но не и възхитена от перспективата освен двете си близначки да отглежда и чуждо дете. Кейт беше само търпяна, а дългото работно време и голямата потребност от хармония на Бил му пречеха да овладее положението. По-късно, след като се запозна с Айви и сестрите й и най-сетне намери в Дарингам Хол нещо като дом, нещата се подобриха. Само че чувството да не знаеш къде ти е мястото, все още й беше добре познато. Затова остана дълго при Бен в деня, в който го докараха в болницата. И затова продължаваше да го навестява и се опитваше да му помогне да възвърне паметта си.
— Ще се успокоя едва когато той възстанови спомените си — заяви категорично на вуйчо си. — А за целта се нуждае от информация за своята самоличност.
Вуйчо й въздъхна.
— След няколко дни сигурно ще знаем повече. Пък дотогава твоят неизвестен Бен може и сам да се сети кой е.
Кейт също се беше вкопчила в тази надежда, въпреки че досега лекарят се изказваше доста мъгляво за продължителността на амнезията. Очевидно последиците от черепна травма бяха напълно непредсказуеми. Те дори нямаха нищо общо с тежестта на травмата и никой не се наемаше да каже кога пациентът ще възстанови паметта си. Често това ставаше само след часове или дни, но понякога минаваха цели седмици или месеци, а в редки случаи вреждането дори бе необратимо. Сега-засега обаче Кейт дори го изтласкваше този вариант от мислите си.
Благодари на Бил и го накара да обещае, че ще се обади веднага щом научи нещо, след това приключи разговора и влезе във фоайето на болницата.
Беше вече почти четири. Всъщност трябваше да дойде много по-рано, обаче в кабинета, който в петък работеше само до обед, днес беше истинска лудница. Затова й се наложи да остане по-дълго, после се отби и в Дарингам Хол да нагледа кончето на Лола. Беше мъжко, родено без никакви усложнения, а преливащата от щастие Анна го кръсти Лъвско сърце. Беше здраво и се развиваше добре, така че нямаше никакви проблеми. Задържа я само започнатият от Айви спор за името, което й се струваше твърде дълго и сложно. Посещението се оказа полезно и за Бен, защото Айви обеща да му набави някои неща. Може би щяха да му потрябват, ако амнезията продължеше по-дълго.
Както винаги, когато застанеше пред вратата на стаята му, тя горещо се помоли Бен да я посрещне със светнали очи — защото си беше спомнил всичко. Досега обаче неизменно го заварваше в леглото, със сериозно и умислено изражение.
Как приемаше факта, че го посещава именно жената, отговорна за състоянието му, Кейт не знаеше. Дума не продумваше за това, ала може би не я упрекваше само защото бе твърде объркан.
В първите дни спеше по много, но откакто се почувства по-добре, често негодуваше срещу амнезията си. Все караше Кейт да му повтаря как се е случило всичко, а после преглеждаха и вестниците, които му носеше — предимно американски, понеже тя беше сигурна, че не е англичанин. До този момент обаче нищо не събуждаше спомените му и щом Бен потънеше в отчаяние, тя го разсейваше с разкази за ежедневието си в кабинета или за събитията в селото. Не че помагаше кой знае колко, но поне го отвличаше от мислите му. Да можеше полицията най-сетне да попадне на следа, каза си разстроена Кейт. Бен щеше да я попита и така й се искаше да го окуражи, а не отново да го разочарова. Още веднъж си пое дълбоко дъх и се въоръжи със смелост, сетне отвори вратата и влезе в стаята.
За нейна изненада Бен не беше в леглото, а стоеше до прозореца с гръб към нея и гледаше навън. Освен това беше облечен с ризата и панталона, които Кейт бе изпрала и прибрала в шкафчето в ъгъла на стаята.
Щом я чу да влиза, Бен се обърна към нея и Кейт неволно преглътна. Разбира се, много добре знаеше, че е висок, но досега го беше виждала само легнал. Затова и остана направо поразена, като го зърна прав. И преди го беше смятала за привлекателен, такъв беше дори с тридневна брада и зелено болнично облекло. Облечен и гладко избръснат — комплектът за бръснене, който му набави, явно бе влязъл в употреба — обаче се беше отърсил от безпомощността, която излъчваше досега и на която тя реагираше инстинктивно. Днес изглеждаше по-уверен, но и някак по-мрачен отпреди. По-обаятелен. Кейт усети как сърцето й едва доловимо прескочи. Мигом обаче се овладя и усмихнато тръгна към него.