— Здравейте, Бен — каза и издържа сериозния му поглед. Сивите очи както винаги се взираха изпитателно в нея. Едва когато застана пред него, ъгълчетата на устата му потрепнаха.
— Я, вие пак сте тук — каза. — Не ви ли омръзнаха вече оплакванията ми?
Кейт не свали усмивката от лицето си, докато умуваше какво ли има предвид. Дали искаше да се отърве от нея. Или се радваше, че още не е успял да я прогони? Второто май беше по-вероятно, понеже за миг-два като че ли мярна в погледа му нещо като облекчение.
— Свикнала съм с мрънкащи пациенти — отвърна, свивайки рамене, за да не издаде внезапната си нервност от присъствието му. — Но защо не сте в леглото? Позволяват ли ви вече да ставате?
С този въпрос очевидно засегна някакъв нерв, защото сериозното изражение тутакси се върна на лицето му.
— Позволяват ми дори да ходя, ако имам желание — отговори с дрезгав глас. — Сутринта доктор Стивънс ми съобщи, че мозъчното сътресение е отзвучало. Нищо повече не можели да направят за мен, така че щели да ме изпишат. Само дето за съжаление не зная къде да отида. Или вуйчо ви междувременно е открил нещо за мен?
Кейт поклати глава.
— Уви, не. Но разширяват търсенето. Каза, че след няколко дни щял да знае повече.
— Това изобщо не ме топли в момента. — Изсумтя и рязко се обърна, прекоси стаята. После безпомощно вдигна рамене. — Поне нещичко да си спомня! А аз не зная нищо, абсолютно нищо и нямам идея какво ще правя по-нататък.
Кейт се вгледа в повдигнатите му рамене и изведнъж усети буца в гърлото си. Като че ли беше още по-напрегнат от обикновено, напомни й за подивялото куче, за което се грижеше по време на студентската си практика в приют за животни. Мъжкарят непрестанно сновеше напред-назад в клетката си, безспир, защото чисто и просто не можеше да понесе, че е затворен. При първия удобен случай офейка и тя така и не го намери повече. Бен явно се чувстваше по същия начин, само дето нямаше как да избяга.
Трябва да се махне оттук, иначе ще превърти, помисли си Кейт. Но как щяха да постъпят властите с човек без документи и без пари? Вероятно да го тикнат в някое общежитие или в пансион, където пак щеше да седи сам и да си блъска ума — ако изобщо реагираха толкова бързо. Така че на практика имаше само едно решение.
— Ако желаете, може да дойдете у нас.
— У вас ли?
Изгледа я толкова смаяно, че Кейт едва ли не се обиди.
— Имам малка къща в Салтърс Енд, точно до кабинета. Има и стая за гости, където може да останете, докогато се наложи.
Идеята й хрумна напълно спонтанно и не очакваше Бен да се хвърли на врата й от благодарност. Не очакваше обаче и да не обели нито дума и само да се взира в нея.
— Но аз нямам нищо — рече най-накрая. — Нито дрехи, нито пари.
Очевидно му беше неприятно да зависи от друг и Кейт много добре го разбираше. Само че в момента нямаше друг избор.
— Обзалагам се, че имате даже цял куп дрехи — отвърна с усмивка. — Просто не знаем в кой гардероб са закачени. А като гледам панталона и ризата ви, не бих се притеснявала кой знае колко и за парите.
Е, не бяха в идеален вид, но определено не бяха конфекция и вероятно на финала щеше да се окаже, че Бен не живее в глад и нищета.
— А щом се почувствате по-добре, нямам нищо против да ми се отплатите. Пък колкото до неотложния проблем с облеклото, вече го реших. Мои приятели ще ви услужат с някоя и друга дреха.
Тези аргументи също не го убедиха, понеже все още се колебаеше.
— Не се чувствайте задължена. И сам ще се справя.
Мечтай си, рече си Кейт и тръсна глава.
— Не, няма да се справите.
Той се загледа в нея. Продължително.
— Няма — измърмори и отиде до леглото, тръшна се с цялата си тежест върху него. Впери очи пред себе си и Кейт се запита дали не се е държала твърде нахакано. Може би не желаеше да живее у жената, виновна за неприятната ситуация, в която се намираше!
Но когато пак я погледна, в очите му не се четеше упрек, нито съпротива. Беше по-скоро… учуден.
— Ами ако съм убиец, Кейт?
Това явно наистина го тревожеше и тя пак се сети за думите на Бил. В действителност не знаеше нищо за Бен, а в погледа му имаше нещо сурово, по-дълбоко и несвързано с амнезията. Нещо, което му беше присъщо, елемент от неговия характер. Но това не плашеше Кейт, а по-скоро я привличаше, и то по доста обезпокоителен начин. Ето защо може би беше по-добре да стои настрана от него. Само че той беше изпаднал в това положение заради нея, така че държеше да му помогне — независимо какво щеше да научи за него.