— Е? — попита Кейт и вдигна очи към него, докато галеше кучетата. — Всичко наред ли е?
Той се поусмихна.
— Зависи. Колко още има вътре?
— Само две котки. Но те са толкова плашливи, че обикновено изобщо не се показват — отвърна Кейт, преди да се усети, че Бен просто я поднася.
Очевидно наистина нямаше проблем, че домът й приличаше по-скоро на пансион за животни, тъй като не прояви ни най-малък признак на безпокойство. Пък и тя не беше очаквала друго. Бен нямаше вид на страхливец, а по-скоро на човек, който се изправя срещу проблемите и ги решава. Е, не беше свикнал да общува с кучета, Кейт го забеляза по неговата резервираност. Значи вероятно няма домашен любимец, поне не куче, рече си тя и влезе преди него в къщата.
Непосредствено зад входната врата беше най-голямата стая, която й служеше едновременно за дневна, трапезария и кабинет. Кейт се озърна притеснено, защото не беше много сигурна в какво състояние я е оставила сутринта. За щастие нямаше от какво да се срамува. Върху двата сини, вече поизтърбушени дивана пред откритата камина нямаше нито книги, нито списания, на малката маса за хранене до прозореца бе само чашата й за кафе, всичко друго беше отнесла в кухнята, малкият работен кът в ъгъла също изглеждаше по-подреден от друг път. Което впрочем се дължеше само на факта, че компютърът, на който водеше сметките си и в оскъдното свободно време пишеше докторската си дисертация, беше блокирал от някакъв глупав вирус. Затова и го нямаше хаоса от бележки, който обикновено цареше върху бюрото.
По-спокойна заради що-годе обитаемия вид на дома си, тя се обърна енергично — и застина, защото неочаквано се озова току пред широкия гръден кош на Бен. Беше влязъл неусетно след нея и Кейт преглътна, когато вдигна глава и срещна погледа му.
Много съм близо, рече си уплашено и инстинктивно отстъпи назад, насили се да запази усмивката си, докато чакаше пулсът й да се нормализира.
— Аз… стаята за гости е ей там — каза и посочи една от двете врати в дневната.
Някак твърде припряно се отправи към нея, зарадвана, че Бен не може да види пламналите й бузи.
Боже господи, изкарваше я извън равновесие, през цялото време. И ако не се вземеше в ръце, това можеше да се превърне в истински проблем.
Не че нямаше опит с мъжете. Докато следваше в Кеймбридж, не живееше като монахиня и въпреки че така и не откри „истинския“, не се боеше от контакти с противоположния пол и обичаше да флиртува, когато й се удадеше случай.
Само дето Бен не беше мъж, с когото да флиртува. Много скоро щеше да се върне в своя живот, а в него — доколкото можеше да се вярва на бележката в джоба му — присъстваше поне една жена. Нищо не му пречеше да е женен, макар да не носеше халка, и дори да има деца. Следователно ако не искаше да се опари, най-добре беше моментално да забрави, че го счита за много привлекателен.
Което обаче не бе толкова лесно, понеже стаята за гости в дъното на къщата беше малка, побираше единствено легло и гардероб, така че и вътре двамата пак се оказаха доста близо един до друг.
— Е, това е — каза Кейт, за да прикрие нервността си, но не свали поглед от сивите му очи.
— Добре — отвърна Бен и тя за миг забрави да диша, защото той фиксираше нея, а не стаята.
Недей, помисли си. Не ме гледай така…
Кучетата залаяха и отвън се чу добре познат женски глас.
— Кейт?
— Идвам — извика тя и с извинителна усмивка се изниза покрай Бен, зарадвана, че има повод да избяга от стаята, която изведнъж й се стори още по-тясна отпреди.
— Айви! Но какво правиш тук? — поздрави изненадано приятелката си, понеже едва преди броени часове се бяха срещнали в Дарингам Хол. Ала щом видя черния пластмасов чувал, разбра. — Вече си набавила нещата?
Айви кимна и я прегърна.
— Попитах Къркби и той веднага напълни този огромен чувал. Сигурно е напъхал вътре всичко от гардероба си, което не използва в момента. Нали го знаеш какъв е. — Айви се захили. — А тъй като и бездруго трябваше да дойда в селото, реших да отскоча и да ти донеса дрехите.
— Добре, понеже ми трябват по-спешно, отколкото предполагах.
Кейт се усмихна леко накриво и тъкмо се запита как да й съобщи за новото развитие на събитията, когато Айви внезапно се ококори, защото Бен се върна в дневната.