Той сбръчка чело, докато чакаше появата на стартовия екран, после сложи пръсти върху клавиатурата, сякаш бе най-естественото нещо на света.
— Мисля, че да.
Натисна комбинация от клавиши, която затъмни екрана. Появи се цяла колона от бели буквени комбинации, която нищо не говореше на Кейт. На Бен обаче очевидно му говореше, понеже с удивителна бързина започна да въвежда сложна поредица от команди.
Впечатлена, Кейт го наблюдава известно време. Изведнъж бе придобил толкова самоуверен вид, все едно плуваше в свои води, така че сигурно имаше нещо общо с компютърното програмиране. Ако извадеха късмет, с помощта на този жокер можеха да открият нещо за него. Поне е някаква отправна точка, помисли си доволно тя и отиде в кухнята да кипне вода за чая, който искаше да направи.
10
Дейвид насочи стария си спортен кабриолет към входа на Дарингам Хол и пое плавно по пътя, водещ през обширния, прошарен от групи дървета парк. Големият площад пред замъка беше настлан с чакъл и предоставяше достатъчно място за паркиране на леките коли и автобусите, които всеки втори четвъртък от лятото докарваха туристи да разгледат имението. Групите бяха многобройни, понеже двуцветната фасада, сводестите кули и симетричният градеж превръщаха Дарингам Хол във великолепен образец на английска провинциална резиденция от времето на Джеймс I.
За Дейвид обаче Дарингам Хол бе нещо повече. Много повече. Всеки камък, всяка прозоречна рамка и всяка колона му бяха близки не само защото живееше тук. Миналото го привличаше открай време, затова познаваше всички обрати в променливата история на имението, което бе построено през 1623-а, а в средата на XVIII в. дадено на един от предците им от крал Джордж III — заедно с титлата баронет. Оттогава Дарингам Хол благодарение на земите си беше не само един от важните работодатели в региона, но и центърът, около който се въртеше всичко в семейството на Дейвид. И той бе възпитан със съзнанието, че един ден ще поеме отговорността да го съхрани за идните поколения.
Въпросът беше само дали това все още важеше.
Със стиснати зъби Дейвид настъпи педала на газта, а миг-два по-късно чакълът захрущя под гумите, когато закова колата на площада пред замъка. Но вместо да слезе и да прекрачи прага, той остана да седи зад волана. Искаше му се днес да не беше ходил в кантората на чичо си Тимъти, за да разпита докъде е стигнал в проучванията си за Бенедикт Стърлинг. А още повече му се искаше да го избавят от задължението да уведоми баща си за тях.
— Дейвид!
Възклицанието го накара да хвърли едно око в огледалото за задно виждане. Усмихна се, щом зърна Анна, която вървеше през двора към колата му. Най-сетне един светъл лъч днес, каза си и слезе от автомобила, забърза към нея. Слънцето, което от няколко дни грееше пак, сякаш кошмарната буря беше само сън, днес сияеше в безоблачното небе, така че Анна заслони очи с длан. Усмивката й беше открита, погледът — любопитен.
— Как мина в Лондон?
— Добре — отговори лаконично Дейвид. Точно за това хич не му се говореше, затова побърза на свой ред да зададе въпрос: — За конюшнята ли си тръгнала?
Тя кимна.
— Да. Ще изведа Лола и Лъвско сърце за един час на пасището. Ще ме придружиш ли?
Дейвид си даваше сметка, че баща му го чака да се върне, въпреки това кимна и тръгна след Анна. Новините, които носеше, не бяха добри, тъй че можеха да почакат още малко.
— Е, изпълни ли днешните си задължения за празника на виното? — поинтересува се той, за да се откъсне от мислите си.
Анна извъртя очи.
— Не го наричай така! Татко ще получи криза, ако те чуе. За него това е и ще си остане летният празник, не иска и да чуе за каквато и да е промяна в програмата.
Дейвид се ухили, макар да не му стана приятно, че бащата на Анна — Джеймс така се противи срещу всичко, свързано с лозарството в Дарингам Хол.
За него Великобритания не беше класическа лозарска страна, а мнението му се споделяше и от други. При това климатът тъкмо в Източна Англия бе достатъчно топъл, пък и в областта имаше вече преуспяващи лозари, които бяха показали, че идеята е осъществима. Джеймс обаче не признаваше нито това, нито аргумента, че тази нова бизнес сфера може да стане още един важен източник на печалба за имението. Смяташе го за смахната приумица и голяма грешка и го изтъкваше при всеки удобен случай. Което само по себе си не би било проблем, ако Джеймс не играеше толкова важна роля в управлението на Дарингам Хол. Наистина Ралф, бащата на Дейвид, ръководеше официално имението, следеше финансите и вземаше най-важните решения, но надали щеше да се оправи без помощта на зет си. Джеймс беше превъзходен агроном и се грижеше за всичко: от сеитбата до жътвата. С нежелание се занимаваше единствено с лозарство, защото чисто и просто не подкрепяше идеята.