— Нямам представа. Всичко ще се промени и толкова.
Сви рамене и преглътна, когато Анна го погали утешително по ръката.
— Не, няма. За момента абсолютно нищо не се е променило — възрази тя. — Ако въпросният Стърлинг наистина се появи, първо ще трябва да се докаже, че е този, за когото се представя. А дори да е вярно, няма начин просто да заеме мястото ти. Не може да те измести, Дейвид. Всички разчитат на теб.
Думите й звучаха убедително и на Дейвид много му се искаше да им повярва. Но макар да не можеше, се почувства малко по-добре и отвърна на усмивката й. След това и двамата се озърнаха, защото още един автомобил влезе във вътрешния двор на Дарингам Хол и спря до винтидж кабриолета на Дейвид.
Дейвид веднага видя, че в сребристия мерцедес е майка му и простена сподавено. Само това ми липсваше, помисли си. Обаче бягството нямаше никакви изгледи за успех, Оливия ги забеляза в мига, в който слезе, и тръгна към тях, ръкомахайки възбудено.
— Дейвид! Добре че те видях! Имам покана за теб! — извика още отдалеч.
Дейвид и Анна се спогледаха, тя повдигна многозначително вежди и се ухили, ала прехапа устни, когато Оливия стигна до тях.
— Ето, миличък! — Подаде на Дейвид бял плик и с ослепителна усмивка пооправи шала, който носеше към лятната си рокля на цветя. — С най-сърдечни поздрави от лорд Уелинг и съпругата му. Другата седмица празнуват сребърна сватба и настояват да присъстваме.
Дейвид реагира с леко измъчена усмивка.
— Предполагам, че и Емили ще бъде там?
— Да, разбира се — увери го майка му. — Толкова е очарователна. Наесен заминава да следва в Кеймбридж, в „Кингс колидж“, също като теб, каква щастлива случайност, нали? — Понеже Дейвид не демонстрира особен ентусиазъм, лицето на Оливия стана сериозно. — Този път ще дойдеш с мен, чуваш ли! Ще проявим груба неучтивост, ако пак откажем поканата на лорд Уелинг.
Не изчака отговора на Дейвид, а още веднъж се усмихна бегло, обърна се и се насочи наперено към входната врата. Дейвид и Анна я изпратиха с поглед.
— Мда, май вече няма начин да се откопчиш — обади се Анна и този път Дейвид не се постара да сподави дълбоката си въздишка.
— Боя се, че няма.
Обичаше майка си, но усилията й да му намери подобаваща партньорка сред дъщерите на аристократични фамилии само го нервираха. Изглежда, направо изпадаше в паника, че би могъл да се влюби в „нормално“ момиче, и затова непрекъснато му сервираше подходящи кандидатки — към които той обаче не проявяваше никакъв интерес. Сам щеше да си намери партньорка и главното беше да му хареса независимо от произхода си. В края на краищата така бе постъпил и принц Уилям и даже кралицата нямаше проблем с факта, че съпругата на бъдещия крал е от буржоазно потекло. Затова Дейвид не разбираше мотивите на майка си.
А може би просто нямаше нищо за разбиране. Може би цялото това търсене беше само повод да прекарва повече време по партита и празненства. Отдавна подозираше, че майка му скучае. Животът в провинцията не беше за нея и тя още преди години бе зарязала всякакви амбиции дори само да се преструва, че управлява Дарингам Хол с многобройните му служители. С това открай време се занимаваше Клер, майката на Анна — и то по-добре, отколкото би се справяла нейната зълва.
Дейвид извади от плика картичката от ръчно изработена хартия и плъзна бегъл поглед по златните букви, после направи физиономия, от която Анна прихна.
— Хайде, не гледай така, все едно идва краят на света. Положително няма да е чак толкова неприятно.
— Ами ела с мен и ще видиш — отвърна той. — Освен всичко така ще имам и оправдание да се отърва от Емили. Колкото и да ми е мъчно.
Анна се усмихна.
— Това надали ще съвпадне с намеренията на вуйна Оливия.
— Няма. Затова пък ще съвпадне с моите.
Двамата си размениха усмивки и Дейвид си представи какво би станало, ако Анна действително го придружеше на празненството. Всъщност нелоша идея, рече си. Тогава щеше да има директна база за сравнение, понеже беше кажи-речи сигурен, че сърцето му би пленила само жена като нея, толкова непринудена, весела и изцяло споделяща неговите разбирания. Досега обаче не бе намерил такава жена.
Сгъна плика и го пъхна в джоба на ризата си.
— Не се бой, няма да ти го причиня — увери той Анна. — Е, отиваме ли при Лола?