— Хайде, хайде, кажи си. Той ти харесва — изрече с дяволита нотка в гласа и Кейт усети, че бузите й пламнаха: нещо, което не й се беше случвало отдавна.
— Май да — призна едва доловимо, за да не чуе Бен, който в задната стая се занимаваше с компютъра на Тили.
— Но въпреки това няма да започна връзка с него. В момента, в който възвърне паметта си, ще си отиде.
Тези думи трябваше да повтаря непрекъснато и на себе си, за да не ги забрави.
Тили пак стана сериозна.
— А той междувременно сети ли се нещо за миналото си?
Кейт поклати глава.
— Според лекаря от Кингс Лин блокажът вероятно ще отшуми чак когато види нещо познато. Само че тук очевидно няма нищо такова, което потвърждава тезата ми, че не е англичанин. Достатъчно е да го чуеш, за да разбереш. — Отпи още една глътка вода, после въздъхна. — Също така смятам, че професията му е свързана с компютри. Наистина разбира от програмиране и се обзалагам, че ще оправи и твоя. За жалост това не е следа, която може да послужи на полицаите. Нямат напредък в издирването на самоличността му и…
Кейт млъкна и сърцето й прескочи, защото в същия момент вратата на задната стая се отвори и Бен се върна при тях в голямото помещение. Облечен бе с тениската и джинсите, които му купи в Кингс Лин, когато ходиха на контролен преглед в болницата. Някои от дрехите на Къркби му бяха по мярка, но изглеждаше някак комично в тях. Затова Кейт му набави неща, които според нея му стояха добре. И въпреки че отначало протестира, Бен вече ги предпочиташе, а другите дрехи носеше само докато работеше в къщата. Което обаче имаше и минус: сега й се струваше още по-привлекателен отпреди.
— Готово — обяви той и седна до Кейт. — Не беше бог знае колко сложно. Мисля, че вече всичко е наред.
— О, благодаря! Вие сте гений! — възкликна екзалтирано Тили и подаде и на него чаша минерална вода. — Или предпочитате друго? Бира или вино? Имам още една бутилка от първата реколта на Дарингам Хол.
Бен се усмихна и направи отрицателен жест.
— Не. Времето е само за вода.
— Тогава поне хапнете нещо за сметка на заведението — настоя Тили. — Мога набързо да ви приготвя сандвич. И на теб, Кейт.
— Много мило — съгласи се Кейт, след като Бен кимна, а Тили изчезна в кухнята и ги остави сами.
Кейт се загледа в Бен и установи, че има много доволен вид. Похвалата му се отрази добре, помисли си, зарадвана, задето го беше помолила да хвърли едно око и на компютъра на Тили, понеже племенникът й не се справи с проблема.
— Предполагам, че след като славата ви на компютърен гений се разнесе, няма да се отървете от заявки — рече тя. — В цялата околност няма човек, който наистина да разбира от компютри.
Бен повдигна вежди.
— Искате да кажете, че мога да го превърна в професия, ако не си спомня кой съм?
В усмивката му прозираше горчивина и Кейт тутакси съжали за думите си. Машинално сложи длан върху неговата.
— Скоро ще възстановите паметта си. Сто на сто — отвърна и преглътна, защото изведнъж се запита дали очаква този миг с радост, или със страх.
Не беше в състояние да разсъждава трезво, когато той я изпиваше с очи както сега, и идеята да го докосне също не беше добра, затова дръпна припряно ръката си. Тили, която в същия момент се върна от кухнята с две чинии, обаче видя всичко и многозначително повдигна вежди, от което бузите на Кейт отново пламнаха.
Не, очакваше мига с радост, категорично. Той трябваше час по-скоро да си спомни и да си тръгне — преди да е затънала безвъзвратно в този емоционален хаос по негова вина
— Ето ги и сандвичите, заповядайте — каза Тили и им поднесе чинните, а Кейт мислено й благодари, понеже в този миг имаше нужда точно от разведряване на обстановката.
— Е, симпатяги, как ще прекарате остатъка от деня? — запита Тили и се ухили, с което сега пък не помогна кой знае колко на Кейт.
— По-късно трябва да прегледам бийгъла на Лайла Бартън — заяви тя. — Пак имал храносмилателни проблеми, които явно не търпят отлагане до приемния час в понеделник.
Извъртя очи при мисълта за разглезената дъщеря на Луис Бартън, която одеве бе изпаднала в истерия по телефона. А състоянието на кучето със сигурност се дължеше на това, че собственичката му — както винаги и противно на всякакъв здрав разум — го тъпчеше с неподходяща храна. И Кейт бе принудена да прекара почивния си съботен следобед в поредните обяснения.