— Поне настоях да дойде в кабинета, а не да се разкар… — добави с кисела усмивка, прекъсната от звъна на мобилния й телефон, който бе до нея на тезгяха.
Обади се и се заслуша в събеседника си, който я убеждаваше нещо с развълнуван глас.
— Ще дойда възможно най-бързо — обеща Кейт и приключи разговора със сподавена ругатня. След това се смъкна от високата табуретка. — Мда, Лайла май ще трябва все пак да прояви търпение. Спешен случай в Дарингам Хол.
Бен отпусна сандвича, който тъкмо се канеше да захапе, и отвори уста, но Тили го изпревари с въпроса:
— Какво се е случило?
— Една от кравите се отели и има усложнения — поясни Кейт и погледна със съжаление към чинията си. — Тили, може ли да ми опаковаш сандвича?
— То се знае, сладурче — усмихна се приятелката й и точно понечи да тръгне към кухнята заедно с чинията, когато Бен й протегна и своята.
— И двата сандвича, моля — изрече с категоричен глас и погледна Кейт. — И аз идвам.
Тя се намръщи. Наистина й трябваше време да свикне с повелителния тон, който понякога държеше Бен. Той не се усещаше, говореше като човек, свикнал да раздава заповеди, без да очаква възражения. И това бе част от същността му: не искаше позволение, преди да направи нещо, и Кейт отлично си представяше, че не е лесен противник, ако някой имаше намерения, различни от неговите. В случая обаче тя нямаше нито време, нито желание да спори с него.
— Нямам нищо против — каза, но след като Тили им даде сандвичите и двамата се запътиха към вратата, все пак го предупреди: — Само че гледката не е за слаби нерви.
Бен изсумтя, докато й държеше вратата отворена, понеже очевидно сметна за крайно нелепо предположението, че няма да прояви достатъчно твърдост в подобна ситуация.
— Не се страхувайте, няма да припадна.
— Няма да сте първият, който я подценява — възрази Кейт. — Семейство Камдън стопанисва Дарингам Хол от поколения насам и е логично да си мислим, че всичко, свързано със селското стопанство, е в кръвта им. Обаче при първото раждане на теленце, при което не всичко вървеше като по вода, вуйчото на Айви — Ралф, чисто и просто…
Бен я хвана за мишницата и я принуди да спре.
— Как се казват тези хора? — попита и сивите му очи буквално се впиха в нейните.
— Камдън — отвърна задъхано Кейт. — Защо? Името говори ли ви нещо?
* * *
Бен се взря в очите на Кейт и се помъчи да задържи чувството, което го беше завладяло за миг-два. Ала то бе мимолетен проблясък, светкавица, твърде смътно, за да го превърне в мисъл. И ето че сега пак бе изправен пред бялата стена, която независимо от настойчивите опити не го допускаше в собственото му съзнание.
— Не — промълви разстроен, борейки се с пламналия безсилен гняв, който заплашваше да го смаже. — Така си помислих. Но… не, нищо.
Едва тогава се усети, че е стиснал мишницата на Кейт и уплашено я пусна.
— Съжалявам — измърмори, защото сигурно й бе причинил болка. Тя обаче само го погледна.
— Виждате ли? Това положително е добър знак. Навярно спомените ви полека-лека се завръщат.
— Дано — отвърна дрезгаво Бен и възелът от напрежение в гърдите му се стегна още повече.
Кейт пак му се усмихна окуражително — какво друго можеше да каже, та нали нещо не се беше променило — после излезе от кръчмата. А той направи онова, което неизменно правеше тези дни: последва я. Отвън се спря и плъзна поглед по мястото, където го бе запратила съдбата.
Салтърс Енд не беше голямо село, а повечето ниски къщички изглеждаха добре поддържани въпреки почтената си възраст. Доста от фасадите бяха облицовани с големи речни камъни, което им придаваше неподражаем вид. Според Кейт това бе типично за Норфолк, също като старата църква от сив камък — сърцето на селото. Дългият овален пазарен площад, който се намираше точно пред нея и на който бяха в момента, беше обрамчен от цяла редица магазинчета и бутици, от чийто асортимент се възползваха не само местните жители, но и многобройни туристи. И Бен отлично разбираше кое привлича тълпите от посетители. Морето беше толкова близо, че въздухът бе напоен със свеж аромат на сол, а времето след онази нощ, в която разправяха, че вилняла силна буря, беше без изключение слънчево. Хубаво беше тук. Идилично. Спокойно. И абсолютно чуждо за него.