— Е, сега вече може ли да подам заявление за издирване?
Жената, сержант Бейл, както прочете върху табелката на униформата й, въздъхна и вдигна очи от екрана на компютъра си.
— Естествено, че можете. Но точно в момента виждам, че приятелят ви има досие при нас. Делата на непълнолетните нарушители са засекретени и нямам достъп до тях, обаче, както личи, не е света вода ненапита.
И го изгледа многозначително, от което Питър се вбеси.
— Какво означава това?
— Че има множество основания, заради които зрял мъж може внезапно да потъне вдън земя — отвърна полицайката. — Не е зле да проверите дали заедно с вашия съдружник не са изчезнали и пари от банковите ви сметки.
Питър се вторачи недоумяващо в нея и изведнъж за пореден път осъзна защо предпочита да си няма работа с хора.
— А вие по-добре проверете дали към задълженията ви спада и да скалъпвате абсурдни теории. Или може би все пак ще приемете заявлението за издирване, преди да съм си поговорил с вашия началник.
Заплахата очевидно я активизира поне за кратко, понеже събра бележките, които си беше водила.
— Е, добре де. Това са просто вероятности, почерпени от опита ми — оправда се полицайката.
И без допълнителен коментар с подчертано служебен тон му зададе още няколко въпроса за Бен и вписа информацията в съответния формуляр.
Въпреки това, когато двадесет минути по-късно отново застана пред охраната, Питър не можа да се отърси от тягостното чувство. Досега не беше обявявал някого за безследно изчезнал и може би просто бе попаднал на служителка, лишена от каквито и да било илюзии. Но като се сети за уморените очи на сержант Бейл и за навалицата в управлението, реши да се заеме лично с издирването на Бен. Само дето не притежаваше организаторски талант, поне не и за нещо извън програмирането. И откъде да започне? Лондон беше голям, да не говорим за Англия, а без отправна точка Бен беше нещо като игла в копа сено.
Няма значение, рече си Питър и решително закрачи към офиса, който бе на три пресечки от управлението. Все нещо щеше да му хрумне и с помощта на Сиена щеше да го открие. Понеже се притесняваше за приятеля си. Най-вече затова. Но и понеже внезапно усети, че му липсва нещо много важно. Чисто и просто се нуждаеше от Бен. Като предпазен щит и връзка със свят, който така и не бе проумял — за разлика от Бен, който винаги знаеше точно как да постъпи и се грижеше за всичко. Без него Питър с всеки изминал ден излизаше малко по малко от релси и чувството не беше никак приятно. Беше даже доста скапващо. Ето защо за момента изтласка от съзнанието си мисълта, че нещо му се е случило. Не, той щеше да върне приятеля си в Ню Йорк — дори да се наложеше да преобърне всеки камък в проклетата Англия.
13
— Теленцето е в неправилна позиция. Затова не излиза.
Кейт поклати глава и погали кравата по треперещите хълбоци. Животното беше вече силно изтощено и ако не се намесеше, нещата може би щяха да приключат фатално не само за теленцето. Всъщност всичко беше рутинна работа и ако беше тук, шефът на конюшнята със сигурност отдавна би взел мерки. Само че Грег и Джеймс, бащата на Айви, бяха заминали за пазара на добитък край Норич, а общият работник явно бе преценил изцяло погрешно ситуацията. Кейт го погледна с упрек.
— Трябваше да се обадиш по-рано, Кевин. Проявил си небрежност.
Младежът, който работеше отскоро в Дарингам Хол, наведе разкаяно глава.
— Знам. Ама… отначало всичко си изглеждаше съвсем нормално и си помислих, че не остава още много.
Беше блед като платно и Кейт съжали за острите си думи. Беше направил фала само поради недостатъчния си опит. И щеше да си има достатъчно ядове, ако нещо се объркаше.
— Добре, добре. Мисля, че ще се справим. Но ще ми трябва помощ.
И погледна изпитателно Кевин. Беше свикнал с физически труд, но като цяло изглеждаше по-скоро слаботелесен, особено в сравнение с Бен, който се беше облегнал на решетката на бокса и не само го превъзхождаше по ръст, но и бе значително по-широкоплещест. Ето защо Кейт възпря Кевин, който понечи да влезе при нея в бокса, и вместо него посочи Бен.
— Не, той ми трябва. — Обърна се към Бен и в очите й не се четеше молба. Случаят бе наистина спешен. — Ей там отсреща е закачена още една гумена престилка. Сложете я и елате тук.
Бен като че ли се изненада, обаче изпълни нарежданията й и тя въздъхна с облекчение. Сега трябваше да действат бързо. С обиграни движения Кейт метна въже около предните копита на теленцето, които вече се показваха, и омота единия му край около тояга. С нейна помощ щяха да издърпат малкото навън. Тикна я в ръцете на Бен, който вече беше препасал дългата престилка.