— Щом кажа, дърпайте въжето. Ще се помъча да обърна теленцето.
Бен кимна и се приготви, а Кейт нахлузи на дясната си ръка дълга пластмасова ръкавица и внимателно я пъхна в родовия канал, за да напипа къде точно е малкото.
— Сега — нареди на Бен, когато по матката усети, че кравата пак има контракции, и той задърпа тоягата, докато тя се опитваше да обърне главата на теленцето в нормална позиция. Обаче не успя.
— По дяволите!'
Кейт съзнаваше, че времето им изтичаше. За друга интервенция беше вече късно, ако искаха да спасят малкото, трябваше да го извадят час по-скоро. Затова продължи да действа едва ли не ожесточено, напътстваше Бен кога да дърпа, теглеше и тя, помагаше му, колкото можеше. И в един момент нещата най-сетне потръгнаха. Сантиметър по сантиметър измъкнаха краката от родовия канал и накрая видяха муцуната, след нея и половината глава.
— Сега вече трябва да излезе — каза Кейт и застана до Бен, хвана тоягата. — Хайде, двамата заедно!
Дишаше дълбоко и следеше за следващата контракция, после започна да дърпа заедно с Бен, показа му, че трябва да променят посоката и да теглят не напред, а надолу. Всичко това им костваше неимоверни физически усилия, но най-после плешките на теленцето минаха през родовия канал и малкото се изсули навън толкова внезапно, че събори Кейт и Бен и двамата се озоваха върху сламата на пода в бокса.
Кейт тутакси се окопити и пропълзя до теленцето, обтри го със слама, за да стимулира дишането му.
— Живо е! Успяхме! — възкликна и почувства прилив на безкрайно облекчение, което я опияни.
Грейнала от щастие, се обърна към Бен, който бе коленичил плътно зад нея. И той не можеше да си поеме дъх, но отвърна на сияйната й усмивка и за миг-два сякаш на света бяха само той и тя, и теленцето, на чието спасение се радваха.
Ала след това целият свят сякаш замря и Кейт не можа да откъсне поглед от Бен, потъна в сивите му очи. Блясъкът им я привличаше, а когато той вдигна ръка и нежно отмахна кичур от лицето й, дишането й се затрудни, но вече не от физическите усилия.
— Не, ти успя — изрече тихо той и в гласа му се долови възхищение и нещо друго, дрезгаво, от което по гърба й пробягнаха тръпки на възбуда. Върховете на пръстите му все още докосваха бузата й, а Кейт бе като парализирана, само се взираше в него, видя как погледът му се плъзна по устните й, които бяха досами неговите…
— Благодаря, мис Хъкли! Беше направо страхотно!
Кевин беше коленичил до двамата и обтриваше теленцето със слама, защото Кейт беше спряла — което отново я запрати в реалността. С пламнали бузи възобнови работата си, прегледа и обгрижи първо теленцето, сетне и кравата, която лежеше в бокса и си почиваше след трудното раждане.
— Още е много слаба. Трябва да я държиш под око — нареди на Кевин, щом приключи и свали дългата ръкавица и мръсната престилка. Полагаше огромни усилия да изглежда спокойна и да не издава превъзбудата си, ала фактът, че усещаше върху себе си погледа на застаналия до нея Бен, й пречеше.
Боже господи, та тя насмалко да го целуне. Или да му позволи да я целуне, защото беше кажи-речи сигурна, че Бен би го направил, ако бяха насаме. Кожата й все още тръпнеше на мястото, където я бе докоснал с върховете на пръстите си, а предусещането за устните му върху нейните така подкоси краката й, че Кейт подири убежище при умивалника в дъното на пътеката. Изми ръцете си, направо ги протри, сякаш така щеше да се избави и от онова, което изненадващо се загнезди в главата й. Само че то, чувството, което я разтреперваше цялата, не изчезна и ситуацията се влоши още повече, когато Бен изникна до нея.
Отдръпна се встрани, за да му направи място пред умивалника, и изсуши ръцете си, докато той миеше своите.
— Благодаря — рече и подаде на Бен кърпата, вторачена в гърдите му, за да не го гледа в очите. — Без твоята помощ нямаше да успея.
Той не отвърна, затова тя все пак вдигна глава — и затаи дъх, когато погледите им се срещнаха.
Пред отворената врата отекнаха стъпки и миг по-късно в обора влязоха Джеймс и Грег. По сериозните им физиономии личеше, че вече знаят какво се е случило.
— Дойдохме възможно най-бързо — каза Джеймс и погледна Кейт със смесица от надежда и притеснение. — Добре ли мина?
Кейт кимна и му описа трудното раждане, докато вървяха към бокса, за да му покаже теленцето.
— Здрав бик ще порасне. Добре че не го загубихме — рече Джеймс и фиксира укорително все още бледия като платно Кевин.
Кейт обаче беше сигурна, че младежът не е застрашен от неприятни последици. Джеймс с неговата яркочервена коса и дълбок, едва ли не боботещ глас би могъл да мине за холерик, но в действителност беше слънчев човек — също като дъщеря си Айви, която по нрав приличаше на него. Вероятно би реагирал по-различно, ако с теленцето беше станало нещо — но всичко бе приключило добре, затова и лицето на Джеймс почти веднага се проясни и той доволно плесна с ръце.