— Заедно с Къркби отидоха да докарат масите за дегустацията. Всъщност беше казал, че ти ще ги набавиш.
Джеймс сбърчи чело.
— Щях да го свърша.
Клер очевидно се усъмни в твърдението му.
— И кога? Празненството е само след седмица и полека-лека трябва да приключим подготовката.
— Ще я приключим — изръмжа Джеймс, а ведрото му допреди минути лице помръкна. — И тази история с виното ще я приключим.
Последната реплика бе съпроводена с пренебрежителен жест и в гласа му ясно се долови нотка на раздразнение.
Кейт беше почти сигурна, че Клер на драго сърце би свила сармите на мъжа си заради отношението му към винарския проект в Дарингам Хол. Но очевидно не искаше да го направи пред Бен, затова не задълба, а се усмихна на гостите си.
— Чай? — запита и доволно кимна, след като Кейт и Бен приеха предложението й.
Напрежението отново се разсея и разговорът продължи с безобидни теми като замъка. Бен задаваше въпроси за историята му, а Клер и Джеймс охотно отговаряха. На Кейт обаче й беше трудно да се съсредоточи върху разговора, понеже през цялото време усещаше близостта на Бен. Сърцето й се разтупкваше като на птиче, когато кракът му неволно докосваше нейния под масата; избягваше да се обърне към него, защото бе твърде опасно да го погледне в очите.
Всичко си беше наред, докато си мислеше, че той не проявява интерес към нея. Ала моментът на интимност в обора изведнъж бе пробудил помежду им нещо, което вече нямаше как да бъде обуздано.
— Кейт, защо не разведеш Бен из замъка, преди да си тръгнете? Нали познаваш всяко кътче от него — каза Клер, когато всички най-сетне станаха от местата си.
Кейт преглътна с усилие. Тази молба можеше да се очаква, а и нямаше причина да възрази срещу нея — освен може би факта, че е тотално объркана в чувствата си към своя гост. Само че това за жалост не бе достатъчно основание за отказ, ето защо кимна.
— С удоволствие. Ако… искаш?
Бен искаше, затова се сбогуваха с Джеймс и Клер и тя го отведе първо в голямото фоайе. Високото просторно помещение бе доминирано от двукрило стълбище, което приковаваше вниманието с изящните дърворезбовани фигури по перилата.
— Навремето стълбището е било в северното крило и едва в средата на XVIII в, е преместено на това място и разширено — обясни Кейт, зарадвана, че може да прикрие смущението си зад ролята на екскурзоводка. — А това тук… — посочи големия витраж над стълбищната площадка, който бе съставен от осем по-малки сегмента с религиозни мотиви — е всъщност от Германия. Нарисуван е през XVII в. в манастир в планината Айфел и е докаран в Дарингам Хол чак в началото на XIX в.
Бен не каза нищо и не спря поглед нито върху перилата, нито върху окъпаното от слънчевите лъчи стъкло. Вместо това не сваляше очи от Кейт и тя нервно продължи напред към помещението вляво от фоайето — така наречения „Китайски салон“, смятан за една от най-старите стаи в Дарингам Хол. За щастие знаеше някои факти и от неговата история, така че бе по-добре да говори, за да не се изкуши да направи нещо друго.
Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-бързо вървеше Кейт и толкова по-малко информация за помещенията й идваше наум. Беше в състояние да мисли само за едно: че никога досега не беше чувствала толкова силно влечение към мъж както към Бен в момента. Което той, изглежда, разбираше, защото напрежението помежду им бе осезаемо. Въпреки това или точно затова тя се съпротивляваше ожесточено чрез обясненията си, в случая за библиотеката, в която току-що бяха влезли.
— Това е любимата ми стая — каза и посочи запълнилите всички стени изкусно украсени рафтове със стари книги в кожени подвързии. — Тук навремето с Айви…
Бен сключи пръсти около китката й и я привлече към себе си, толкова бързо и внезапно, че я остави без дъх. Ала това не я изненада, напротив, струваше й се, че през цялото време е очаквала само този миг. Тялото й също го бе очаквало и се притисна към неговото, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Разумът й обаче все още се съпротивляваше, така че Кейт вкопчи пръсти в плата на ризата му и се възпротиви на онова, което изпитваше.
— Бен, недей…
Усмивката му бе неустоима смесица от решимост и лека насмешка.
— Защо не?
— Защото… — Не продължи, тъй като устните му докоснаха нейните и този допир я наелектризира, помете мисълта, която само допреди миг беше толкова логична. О, боже, трябваше да го целуне. Веднага. Трябваше…
Някой се прокашля зад Бен и я изтръгна от транса, в който я бе потопила опияняващата му ласка. Кейт плъзна уплашен поглед покрай него и го насочи към вратата, пое си дълбоко дъх. Тъй като старата дама със снежнобяла коса, която стоеше на прага, й бе отлично позната, както и неодобрителният израз, изписан на лицето й.