И все пак вечерята не беше както обикновено, защото запалената свещ помежду им потапяше всичко в романтично мека светлина, а това пречеше на Кейт да възстанови непринудената атмосфера, която досега бе царяла между нея и Бен на масата. Въпреки всичко се опита, разказа му за Лайла Бартън и нейния бийгъл, който за съжален и е беше доста далеч от пъргавото ловджийско куче, което би трябвало да бъде. Ала всъщност мислеше само за това колко възбуждащ бе мимолетният допир на устните му следобед и с усилие се концентрираше върху думите си, за да не изпусне нишката на разговора.
Единствената й опора беше чашата с вино, тъй като алкохолът я отпусна — е, поне мъничко. Което обаче си имаше и недостатъци, понеже изключи защитните й механизми, накара я да забележи, че косата на Бен е обагрена в златисто от светлината на свещта и че очите му изглеждат по-тъмни от друг път. По-привлекателни. Ако това изобщо беше възможно.
— Вечерята беше вкусна — каза той, щом се нахраниха, и се облегна на стола. На лицето му отново се изписа разкаяние. — Във всеки случай много по-вкусна от моето суфле.
— На всекиго се случва — утеши го тя. — Важно е желанието.
Бен отпи голяма глътка вино, после се наведе напред и хвана ръката на Кейт.
— Имах желание да те впечатля — каза и потърси погледа й, докато плъзгаше палец по пръстите й. — Но това е доста трудна работа, нали?
Не и за теб, рече си Кейт и преглътна с усилие. Вече не усещаше здрава почва под краката си, намираше се в състояние на свободно падане, съдейки по разбъркания си стомах, ето защо наведе припряно глава и дръпна ръката си.
— Не е нужно да ме впечатляваш — изрече сподавено и се зае да събира чиниите. Сетне се изправи някак твърде нервно и едва ли не избяга със съдовете в кухнята, защото трябваше час по-скоро да се отдалечи от него. Коленете й бяха толкова омекнали, че се хвана за кухненския плот и се опита да диша дълбоко, за да се успокои. Само че беше безпредметно, понеже Бен я последва. Улови я за раменете и я обърна към себе си.
— Кейт…
Дълбокият му глас прозвуча съблазнително, умоляващо и тя внезапно усети, че вече няма сили да се съпротивлява срещу копнежа, позволи му да я привлече към себе си.
А след това устните му покриха нейните и желанието изригна като пламък и прониза тялото й, изпепели я от глава до пети. Трябваше да го целуне, внезапно осъзна, че се нуждае от него повече, отколкото от въздуха. С готовност се отвори пред неговия търсещ език, вкуси го, почувства тялото му плътно до своето, ръцете му в косата и върху гърба си, докато той завладя изцяло сетивата й и не остави в нея място за нищо друго. Сякаш изпаднала в омая, тя се вкопчи в него и изтласка от мозъка си мисълта, че не бива да го правят тук. Ала когато той за миг откъсна устни от нейните, разумът й отново заговори.
— Не. — Успя да го прошепне само едва доловимо, защото той заглуши протеста със серия от въздушно леки целувки по шията й. — Бен, недей!
Той вдигна глава, погледна я със замъглени очи. Сетне изви ъгълчетата на устата си в онази секси усмивка, от която й се подкосяваха краката.
— Не?
Кейт отчаяно поклати глава.
— Какво ще стане, когато един ден си спомниш? Може би… някой те чака.
Усмивката му угасна.
— Обаче нищо не помня — изрече дрезгаво и погледът му пробягна по лицето й, сякаш за да запечата в главата си всеки детайл от него. — Не мога дори да ти кажа дали някога съм желал друга така, както желая теб. Зная само, че е така. Искам те, Кейт.
Сложи ръка на бузата й и плъзна палец по устните й.
— Но ще спра, ако кажеш „не“. Въпреки че ще ми е адски трудно да се овладея.
Искреността му беше обезоръжаваща, също като докосването, милувката на палеца, от която по тялото й се разляха тръпки на възбуда. Господи, и тя го желаеше. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо, тази омаломощаваща смесица от дива страст и томително отдаване, това чувство, че ще умре, ако той пак я пусне.
Даваше си сметка, че постъпва лекомислено. Нехайно. Каквато обикновено не беше. Ала другото беше просто непоносимо, затова си пое дълбоко дъх.
— Не искам.
На бузата на Бен заигра мускулче и той отпусна ръката си. Но още преди да се откъсне от нея, Кейт застана на пръсти и обви ръце около врата му.
С треперлива усмивка вдигна очи към него.
— Изобщо не искам да се владееш.
16
Отне му миг, за да проумее думите й. След това по лицето му се разля усмивка и когато пак я привлече към себе си, Кейт усети как повдигна гръдния си кош и въздъхна с облекчение.