* * *
Бен беше притиснал Кейт в прегръдките си и се взираше в тавана. Беше толкова близо до него, че долавяше аромата на косите й и по спокойното й дишане усещаше, че спи. Той самият не можеше да мигне от превъзбуда.
Тя имаше право, не беше новак в леглото, знаеше какво да прави и как да достави удоволствие на жена. Само дето не си спомняше с кого е натрупал и споделял този опит, не виждаше друга освен Кейт. Кейт, неизменно Кейт.
Съществуваше единствено тя, липсваше му база за сравнение, но сега, в този миг му се струваше напълно в реда на нещата никога повече да не спи с друга. И усещаше, че желанието да я притежава, пак се пробужда, макар и все още да беше с изцедени сили.
Пък и нали нищо не пречеше просто да продължат така? Кейт беше необвързана, а той нямаше представа кой е и дали някога ще възвърне паметта си. Тъй че защо да не се наслаждават един на друг, докато могат? И бездруго не можеше да мисли за бъдещето, понеже в неговата ситуация нямаше смисъл да прави планове. Затова беше по-добре да не мисли и какво означава Кейт за него.
— Бен?
Кейт помръдна насън, като че ли го потърси, и той използва момента да я обърне към себе си, така че лицето й да бъде досами неговото — точно както в онази първа сутрин, когато се събуди без памет. Косите й бяха леко разрошени, бузите поруменели, а устните — полуотворени; изглеждаше точно толкова съблазнително както тогава. С тази разлика, че той вече знаеше: очите й бяха кафяви. И какво беше чувството да потъне в нея. А от него щеше да се откаже едва ако го принудеха.
— Тук съм, Кейт.
Целуна я и се усмихна, когато тя въздъхна, обви ръце около шията му и се притисна още по-плътно до него. Очевидно нямаше нищо против да повторят изживяването отпреди малко. Ето защо той задълбочи целувката си, докато страстта изтласка всяка друга мисъл от главата му.
17
Сиена тресна толкова силно слушалката, че Питър я чу през полуотворената врата на офиса, както и сподавения звук, който издаде след това и който подозрително му заприлича на ругатня. А това наистина бе необичайно за високата блондинка, която иначе се владееше перфектно във всяка ситуация. И не беше добър знак.
— Сиена?
Изникна тъй бързо на прага, че сигурно вече се беше запътила към кабинета му. Устата й беше изкривена в недоволна гримаса, челото — смръщено.
— Пак ли удари на камък? — поинтересува се Питър.
Тя тръсна глава.
— Е, управителят на фирмата за коли под наем беше много отзивчив, но не могат да установят последния адрес, въведен в джипиеса на ягуара, защото системата е изключена.
Беше поредният им опит да напреднат в издирването на Бен, от когото все още нямаше и следа. Освен редовните запитвания в полицията, на които обаче получаваха неизменния отговор, че липсва нова информация, двамата се бяха помъчили и да локализират мобилния му телефон в Англия — също без успех. Ето защо на Сиена й хрумна да попитат още веднъж фирмата за коли под наем за джипиеса. Само че и тук май се озоваха в задънена улица.
— Окей. — За миг и Питър се видя в чудо. — Какво ще правим сега?
Минута-две и двамата помълчаха, потънали в мисли, после Сиена сбърчи чело.
— Ами Майлс Бозуел? Мисля, че Бен си беше уговорил среща с него, преди да отлети за Англия. Може той да знае нещо.
Питър издиша шумно и малко се ядоса, че не той, а Сиена се сети за адвоката, който представляваше фирмата по всички юридически въпроси. Но идеята си я биваше.
— Свържи ме с него — помоли я и тя се върна на работното си място. Миг по-късно пренасочи обаждането към неговия телефон и мелодичният глас на Майлс Бозуел прозвуча от другия край на линията.
— Питър! Радвам се да ви чуя. Отдавна не сме разговаряли.
Не, не сме, а и как иначе, рече си кисело Питър. Мразеше адвокатите — и всичко, свързано с юридическите им глупости. Това беше ресорът на Бен и той гледаше да стои настрана от него.
— Майлс, нуждая се от помощта ви. Бен още не се е върнал от Англия и се тревожим. Сиена каза, че преди да замине, е бил при вас. Дали не знаете какво е търсел там или къде може да се е дянал?
Бозуел мълча достатъчно дълго, за да събуди надежда у Питър. Сетне се прокашля.
— Да, беше при мен. Само че не по служебен, а…
— По личен въпрос, това е ясно — прекъсна го нетърпеливо Питър. — Но има ли нещо общо с пътуването му до Англия?
Бозуел отново замълча, което Питър изтълкува като „да“.
— Наистина е изключително важно да разберем причината за пътуването. В противен случай няма на какво да се опрем в търсенето — каза настоятелно.