Бозуел въздъхна дълбокомислено и Питър видя пред очите си дребничкия мъж със светлоруса оредяла коса и очила без рамки, седнал зад широкото си писалище в кантората и умуващ какво да му отговори. За вкуса на Питър бе твърде спокоен, направо заспала баба, но много лоялен и ефективен, заемеше ли се с нещо. Затова и от години го ползваха като съветник.
— Майлс? — продължи да го тормози Питър. — Знаете ли нещо, което би ни помогнало?
Адвокатът въздъхна.
— Уви, ръцете ми са вързани. Бен изрично ми нареди да запазя мълчание по този въпрос. Формулировката му беше… доста еднозначна.
Питър извъртя очи. Мда, понякога лоялността беше истински недостатък. И защо Бен беше толкова адски потаен?
— Но в случая става дума за доброто на Бен — заяви с максималната убедителност, на която бе способен, без да прозвучи нетърпеливо. — Не ни се е обаждал от цяла вечност и по всичко личи, че му се е случило нещо. Моля ви… някакво сведение, което да ни насочи в търсенето. За повече не настоявам.
Напрегнато стисна слушалката и зачака отговора на Бозуел, който отново закъсня.
— Съжалявам, дал съм дума — рече накрая и Питър вече се канеше да изстене от раздразнение, когато добави: — Но предвид обстоятелствата, мисля, че мога да ви дам поне един съвет: съсредоточете търсенето си върху замъците в Източна Англия.
Адвокатът приключи разговора, още преди Питър да си е отворил устата да го подпита още нещо. Сиена се появи на вратата в мига, в който остави слушалката.
— Е?
— Замъци — измърмори Питър и поклати глава, защото това нямаше никакъв смисъл. Какво общо би могъл да има Бен с някакви си съборетини в Англия?
— Питър? — Сиена още очакваше отговор.
Той я погледна.
— Къде се намира Източна Англия?
— Доколкото зная, в югоизточната част на острова — отвърна тя и се намръщи. — Там ли е Бен?
— Нямам представа. — Питър сви рамене. — Просто ни резервирай две места за следващия полет до Англия. Там ще разрешим загадката.
18
— Според мен сега вече нищо не може да се обърка. — Айви плесна доволно с ръце и обгърна с очи голямата бяла шатра, която бе празнично украсена. — Няма начин да не допадне на хората, нали? — попита Кейт, която стоеше до нея и също оглеждаше изпитателно всичко.
— Е, при всички положения няма да остане незабелязана — потвърди Кейт и Айви се ухили.
— Това е целта на мероприятието.
Шатрата се издигаше на най-видното място на централната поляна, обградена от другите щандове и атракции, които бяха построени за летния празник. В днешния следобед там щяха да се разхождат многобройни туристи и посетители от цялата област. Имаше игри за деца, а възрастните можеха да разгледат и купят разнообразни местни изделия, да участват в традиционната томбола с доста привлекателни награди, изработени от семейство Камдън, като приходите от нея щяха да дарят на църквата, разбира се, имаше и предостатъчно за ядене и пиене. За разлика от друг път обаче фокусът на събитието падаше върху павилиона, в който се предлагаше вино от Дарингам Хол. Айви и Клер се бяха погрижили за това дори с избора на най-голямата шатра. Масите в нея бяха с разкошна украса, а до стелажите, на които бяха изложени красиво аранжирани бутилки вино, имаше и няколко табла, илюстриращи лозарството в Дарингам Хол.
— Дали са още актуални? — попита Кейт и посочи снимките на лозята.
— Заради щетите от бурята ли? — Айви се усмихна. — За късмет се оказаха по-незначителни, отколкото смятахме в началото. Е, някоя и друга лоза отиде, но винаги можем да засадим нови.
После се наведе към Кейт и сниши глас, обърнала глава към баща си, който пред шатрата си приказваше с мъж от селото, включил се доброволно в подготовката.
— А сега черешката на тортата: с мама убедихме Ралф да наеме външен специалист, енолог от Франция, който да ни консултира при винопроизводството. Казва се Жан-Пиер Маре и по снимката му съдя, че си го бива. — И се ухили. — Кой знае, може пък да предлага и нещо повече от полезни съвети.
Кейт отвърна на усмивката й въпреки съмненията си, че Айви действително е готова за нов флирт. Едва преди броени месеци беше скъсала с приятеля си Дерек, университетски преподавател от Лондон, и макар да не го показваше, Кейт знаеше, че още страда от раздялата. На моменти дори смяташе, че Айви се ангажира толкова активно с развитието на винарството в Дарингам Хол, за да се откъсне от мислите си. В никакъв случай не беше от хората, склонни към меланхолия, обаче фактът, че е винаги с усмивка на уста, не означаваше, че от време на време не се чувства зле. Ето защо Кейт твърдо реши да я поразпита по-настойчиво при следващата им среща в спокойна обстановка.