За такъв разговор сега беше твърде шумно, а и околните просто не ги оставяха на мира. Например Клер, която ги спря на излизане от шатрата.
— Да сте виждали Оливия? — попита ги и физиономията й издаваше, че не е очарована от идеята да търси снаха си, вместо да се погрижи за по-важни неща. — Уж щеше да ми помогне, а никъде не я намирам.
— Анна и Дейвид могат да се заемат с това. Мотаят се отзад и явно нямат кой знае каква работа. Попитай ги — каза Айви, прагматична както винаги.
Майка й обаче отхвърли този вариант, защото тръсна глава.
— Ще я открия аз — заяви решително и продължи издирването.
Очевидно не беше склонна току-така да освободи снаха си от задължението й. Когато се отдалечи достатъчно от тях, Айви поклати глава.
— Единственото, което мога да пожелая на вуйна, е търсенето да завърши безуспешно. Но пък май е време някой да я постави на място, а Ралф си мълчи. Наистина не е редно всички да се включат в подготовката, само тя не.
Кейт кимна. Публична тайна беше, че Оливия бе изпаднала в нещо като криза на средната възраст и често дразнеше семейството с прекаления си егоизъм. Може би беше само въпрос на дни да се стигне до истински скандал.
— Като отвори дума за подготовката — обади се Кейт. — Дали да не… — И спря насред изречението, тъй като внезапно зърна Тимъти сред тълпата на поляната. — Я, вуйчо ти защо е дошъл толкова рано?
Не беше обичайно да го види тук по това време, друг път пристигаше чак вечерта за бала. Явно обаче имаше да обсъди нещо важно с Дейвид и Анна, понеже се насочи към тях, щом ги забеляза до дансинга. Израженията и жестовете на тримата изглеждаха много сериозни — поне отдалече.
— Ох, има някаква неприятности, за които трябва да се погрижи — отвърна Айви, която също наблюдаваше сцената. — Сутринта спомена пред татко за някакво съдебно дело, което евентуално предстояло.
— Пак срещу Луис Бартън ли? — поинтересува се Кейт.
Индустриалецът холерик, който от няколко години живееше в съседното имение Шоу Аби заедно с дъщеря си Лайла, водеше нещо като лична война срещу семейство Камдън и буквално ги затрупваше с жалби.
Айви поклати глава.
— Не, става въпрос за друго. Ако правилно съм разбрала, някакъв американец имал претенции към семейството. Нещата, изглежда, са деликатни, затова Тимъти и Ралф гледат да не коментират много-много. — И въздъхна. — Единствено Дейвид е посветен, а вероятно и сестричката ми, нали двамата са неразделни.
После скръсти ръце пред гърди и се ухили.
— Май ще трябва да подпитам Анна, щом нещата тук се успокоят.
— Какво става, вие нямате ли си работа? — попита Джеймс, който тъкмо минаваше покрай тях, и ги изгледа през рамо с театрално възмущение. Думите му бяха просто закачка, а не сериозен упрек, но напомниха на Айви и Кейт, че наистина имат куп неща за вършене.
— Ще отскоча да видя докъде е стигнал с чашите Къркби — обяви Айви. — Ще прегледаш ли още веднъж дали имаме достатъчни количества от нещата в списъка?
Кейт кимна.
— Тъкмо се канех да ти предложа същото — отговори и се върна в шатрата да изпълни поръчението.
Точно бе застанала с клипборд в ръка пред строените в редица хладилници и сверяваше списъка, когато изведнъж усети нечие присъствие зад гърба си. Докато се озърне, две силни ръце я обгърнаха и две топли устни докоснаха тила й. В следващия миг напрежението й изчезна.
— Хей!
Дрезгавият глас на Бен прозвуча току до ухото й и изпрати вълни от тръпки на блаженство по цялото й тяло, а краката й се подкосиха от желание. Само че не му беше тук мястото, ето защо се извъртя към него, опря длани в гърдите му и лекичко го оттласна.
— Какво правиш тук? Мислех, че помагаш на Джеймс.
Трябваше да прозвучи укорително, ала щастливата усмивка я издаде, затова и Бен не я пусна.
— Е, човек все пак има право на почивка, нали? — отвърна той и понечи да я целуне, но тя повторно го отблъсна.
— Бен, недей! Ами ако някой влезе?
Той се огледа наоколо, сетне се ухили и я изтика зад най-големия хладилник, така че да не се виждат от входа на шатрата. Там я обсипа с целувки, докато тя не захвърли всякакви задръжки и не се прилепи до него. А когато я пусна, го привлече към себе си за още една целувка. Очевидно му харесваше, че тя бързо забрави за опасенията си да не ги спипат, докато се натискат, затова се засмя доволно, щом Кейт накрая се отдели от него.
— Е, май вече не се боиш толкова за реномето си, а?
Гласът му прозвуча развеселено, но в него все пак се долови лека укорителна нотка — сякаш намек, че тя не желае никой да научи за Бен и нея. А всъщност Кейт повече от всичко на света искаше да се разхожда из селото ръка за ръка с него. Ако обаче се разчуеше, че е започнала връзка със своя гост, неминуемо щяха да й задават въпроси. Например докъде може да доведе всичко това. И какво щеше да им отговори?