— Честно казано, по-скоро се безпокоя за твоето реноме — отвърна и закачливо го сръга в ребрата. — Представи си как биха реагирали хората, ако знаеха, че си се възползвал от моето гостоприемство и си ме прелъстил по всички правила на изкуството.
Усмивката на Бен се задълбочи, а в очите му проблесна вече добре познатата й искра.
— Какво съм виновен, че моята домакиня е толкова невероятно секси, та просто не мога да й устоя? Най-вече когато носи толкова съблазнителни рокли.
Сетне плъзна ръка по ефирната лятна рокля, която Кейт бе облякла днес вместо обичайните си джинси, и тя за миг си пожела да не са тук, на поляната зад замъка, а самички в дома й.
От първата им любовна нощ бе изминала седмица и тя едва издържаше няколко часа без него. Той, изглежда, чувстваше същото и дори в присъствието на други двамата кажи-речи не се откъсваха един от друг. По тази причина Кейт внезапно откри и удоволствието да носи рокли: искаше да му се хареса и бе щастлива, че е успяла.
— Боя се, че в такъв случай ще трябва да се подготвиш за изненади, защото тя не е нищо в сравнение с роклята, която ще нося довечера. — Изплъзна се от прегръдките му, понеже не беше сигурна дали няма да прекрачат границата, ако се целунат още веднъж, и излезе иззад хладилника.
— Между другото непременно трябва да пробваш смокинга, който взех под наем. Ако не ти е по мярка, ще трябва бързо да го сменим с друг.
Тази забележка отрезви Бен и той се намръщи.
— Наистина ли се налага?
Проявяваше колебание винаги когато Кейт харчеше пари за него — беше като рефлекс, защото явно не обичаше да зависи от друг. Кейт обаче помете опасенията му с енергичен жест.
— При всички положения не можеш да отидеш по джинси. Летният бал е извънредно изискано събитие, само за отбрани гости, облечени подобаващо за повода.
Бен пак се намръщи.
— Но не е ли това крещящо противоречие: следобеда общонароден празник, на който може да дойде всеки, а вечерта толкова елитарно тържество?
Кейт се ухили.
— Мисля, че идеята е на лейди Илайза. Вероятно го е замислила като антипод и е целяла да припомни на всички добрите стари времена, в които все още е имало отчетливо разделение между висшата и низшата класа. Много е консервативна в това отношение.
— Искаш да кажеш, че е арогантна снобка — коментира Бен, все така усмихнат, и сърцето на Кейт прескочи, когато си даде сметка колко спокоен изглежда през последните дни.
Тя сви рамене.
— Да, и това — отвърна сдържано, защото той описа доста точно лейди Илайза. — Във всеки случай обстановката е много тържествена и официална. Дори мобилните телефони са строго забранени. Спипат ли те с телефон, рискуваш да не получи покана за следващата година. Но е приятно, ще видиш.
— Ще ми бъде приятно и да съм насаме с тебе.
Бен понечи пак да се наведе към нея, но в същия момент на входа за шатрата се чуха стъпки, така че се сдържа.
— А, тук ли си бил, Бен! — Джеймс надникна в шатрата. — Може ли да ни помогнеш още малко в плевнята? Трябва да поразместим едно друго.
— Разбира се.
Бен погали Кейт бегло по рамото и тя прочете в очите му съжаление, задето са го прекъснали.
— До скоро — промърмори, преди да последва Джеймс навън, и думите му прозвучаха като обещание.
От входа Кейт изпрати с очи двамата мъже, които оживено разговаряха по пътя за плевнята. Явно си допаднаха от пръв поглед, което за Джеймс обаче означаваше, че без колебание ще впрегне Бен на работа в имението. Но Бен нямаше нищо против да помага, още повече че изпитваше симпатия към Джеймс. А фактът, че го приобщават към тукашния живот, със сигурност му помагаше да се почувства като у дома си…
— Какво, мечтаеш ли си? — Айви изникна неочаквано до Кейт и проследи развеселено погледа й. — Нека да отгатна за кого.
Кейт усети как бузите й пламнаха. Дотук с дискретността, рече си. Но Айви я познаваше твърде добре, затова изобщо не се опита да отрече, а просто си замълча — на което Айви реагира с широка усмивка.
— Мислех, че не искаш сериозна връзка.
Кейт преглътна. Напротив, каза си. Искам сериозна връзка с него. Само дето не й се вярваше, че ще се получи.
— Това не е концерт по желание — отвърна и гласът й прозвуча по-тъжно, отколкото й се щеше. Ето защо наведе бързо глава към клипборда и посочи списъка. — Проверих го. Липсват още салфетки.